Върховносияйния каза:
1
С ум, отправен към мен, о, Партха,
в мен подслонен, упражнявайки йога,
чуй — сега ще ти кажа как можеш
да ме познаеш напълно и ясно.
2
Ще ти говоря за мощното Знание
и сам същевременно ще го изпиташ.
Ако на този свят ти го научиш —
друго да учиш не ти остава.
3
Навярно един сред хиляди хора
има стремеж за съвършенство.
Сред устремените към съвършенство
навярно един знае моята същност.
4
Земя, вода, огън, въздух, ефир,
ум и разум и искащо его —
тези са осемте деления
на моята проявена природа.
5
Тя е нисша. Познай сега висшата
непроявена моя природа,
която е същност на съществата
и е извор на тази вселена:
6
Тя е утроба на всичко живо.
Чрез нея аз съм това творение.
Аз съм възникването на всичко.
Аз съм изчезването на всичко.
7
Няма по-висше от мен, Дхананджая!
Нищо извън мен не съществува.
Аз съм нишката, която свързва,
подобно бисери, световете.
8
Вкусът на водата съм аз, Каунтея,
блясъкът на луната и слънцето.
Аз съм ом — мъдростта на ведите,
звукът в ефира, в мъжа — мъжеството.
9
Аз съм чистият дъх на земята.
Аз съм топлината на огъня.
Аз съм животът на всичко живо
и на аскета суровият подвиг.
10
Знай, о, Партха, че аз съм семето —
вечното семе на съществата.
Аз съм разумът на мъдреците
и красотата на прекрасните.
11
Аз съм силата на всесилните,
които нямат страсти и помисли.
Аз съм желанието, когато
то не е враг на върховната правда.
12
Знай, че от мене са трите качества:
Светостта — саттва и Страстта — раджас
и духовната Тъмнота — тамас.
Но аз не съм в тях, а те са в мене.
13
Тези три изменливи качества
вкарват целия свят в заблуда.
И той не може да ме познае
като върховна и вечна същност.
14
Моята майя — световна илюзия
с три качества — трудно се преодолява.
Но стремящите се към мене
проникват зад тройното було на майя.
15
Не ме търсят само нисшите хора —
тъмните духом и зли в делата.
Заслепен е умът им от майя —
демоничния път са избрали.
16
Четири вида доброжелатели
са устремени към мен, о, Арджуна:
страдалци, търсачи на благоденствие,
жадни за знания и мъдри хора.
17
Най-добрият от тях е мъдрият —
постоянен, единен с Едното.
На него аз съм му най-любимият.
И той на мен, ми е най-любимият,
18
Те всички са благородни хора,
но мъдрият е самият ат май.
Слят със Едното, единен с мене —
той е във върховно движение.
19
В края на многобройни прераждания,
най-сетне мъдрият идва в мене.
Той казва: „Всичко е Васудева!“
Но рядко се среща такъв махатма.
20
Тези, чиято дълбока мъдрост
е помрачена от лични желания,
към разните божества отиват —
според своята лична природа.
21
Какъвто обект си пожелае
преданият да почита със вяра —
към този обект и аз му внушавам
вяра, която е непоклатима.
22
На своето лично божество предан
и пълен с вяра — той го почита.
И получава желаното благо.
Но всъщност — аз давам всяко благо.
23
Такива хора са полусъзнателни.
И се стремят към блага краткотрайни.
Божествата почитат — при тях отиват.
Който мен ме почита — при мен ще дойде.
24
Неразумните мислят за мене
като за някаква видима форма.
Те не познават моята вечна
непроявена, единствена същност.
25
Забулен от своята йогамайя,
не за всяко око съм достъпен.
Този объркан свят не ме знае
мен неродения, неразрушимия.
26
Аз познавам добре съществата —
минали и настоящи, о, Арджуна,
също и тези, които ще бъдат.
Но мене никой не ме познава.
27
Чувствата — двойствени, породени
от привличане и отблъскване —
заблуждават в света съществата
и те се лутат сред неведение.
28
Но вършещите добри деяния,
своите грехове победили,
освободени от раздвоеност,
със силна воля до мен достигат.
29
Който в мене търси убежище,
за да се спаси от смърт и старост,
той знае брахмана, той знае атмана,
той познава всеобщата карма.
30
Който ме знае като Двигател
на вещества, божества и жертви,
той ме познава: с ум хармоничен
той и в прощалния час ме постига.
Ом тат сат
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва седмата глава, наречена
ЙОГА ЧРЕЗ РАЗЛИЧАВАНЕ НА ЗНАНИЕТО
Арджуна каза:
1
Какво е брахман? Какво е атман?
Какво, о, Върховен пуруша, е карма?
Каква е силата на божествата?
И каква — на петте елемента?
2
В тленното тяло, о, Мадхусудана,
как се извършва свещената жертва?
И как в последния час те познава
този, който е установен в атмана?
Върховносияйния каза:
3
Брахман е висшето, непреходното.
Чистата същност във всичко е атман.
А причината за пораждането
на всичко, което отмира, е карма.
4
Елементите властват над преходното.
Пуруша е силата на божествата.
В тялото аз съм свещената жертва,
о, Най-прекрасен между телесните!
5
Който напуска своето тяло,
и в последния миг за мен мисли,
моето битие ще получи —
без съмнение в мен ще пребъде.
6
За каквото човекът си мисли,
когато напуска своето тяло —
в такова отива, о, Каунтея!
С пожеланото нещо се слива.
7
Ето,защо трябва винаги само
за мен да мислиш — и да воюваш,
Устремен с ум и разум към мене —
без съмнение в мен ще пребъдеш.
8
С ум обуздай в йогийска практика,
неразсейван от нищо, о, Партха,
непрекъснато размишляващият
се слива с мене — с пурушоттама.
9
За изначалния, за всезнаещия,
по своята форма невъобразимия,
много по-малък и от най-малкото,
но Всесъздател и Слънце над мрака,
10
за него в прощалния час който мисли,
с нетрепващ ум и в Любовно единство
насочил праната между веждите си —
той в този Върховен пуруша отива.
11
Което знаещите писанията
наричат „Вечност“ — ще ти разкрия:
до него достигат от страст лишените,
за него се пазят целомъдрените.
12
Затворил вратите на сетивата,
концентрирал ума в сърцето си,
праната установил сред челото
и напълно отдаден на йога,
13
изричайки „ом“ — едносричния брахман,
с мисъл изцяло към мен устремена,
който напуска своето тяло —
тръгва във върховно движение.
14
За този, който неотклонимо
и постоянно за мене мисли —
за такъв уравновесен йогин
съм постоянно достъпен, о, Партха.
15
Понеже само в мен пребивават
махатмите — тези души съвършени,
те вече не се прераждат в нетрайното
обиталище на нещастията.
16
Умира всеки свят и отново
се ражда — дори и светът на Брахма
Но който стигне до мен, о, Арджуна —
нито се ражда, нито умира.
17
Който познава деня на Брахма,
дълъг хиляда световни епохи,
и нощта му — пак толкова дълга,
какво е ден и нощ — само той знае!
18
Щом денят настъпи — Творението
се проявява от непроявеното.
Щом настъпи нощта — пак се стапя
в непроявената моя същност.
19
Цялото множество на съществата
щом настъпи нощта — изчезва
И пак, не по своя воля, се ражда,
щом настъпи денят, о, Партха.
20
Но има над непроявеното
по-висше непроявено — вечно.
При рушенето на световете
то остава — не се разрушава.
21
Непреходното непроявено
се нарича върховно движение
Постигне ли го — човек не се връща.
То е върховната ми обител!
22
Този върховен пуруша, о, Партха,
с неизменна любов се постига,
В него всички неща съществуват —
целият свят е проникнат от него.
23
За времената, когато йогините
света напускат и не се връщат,
или го напускат и пак се връщат —
случай сега, о, Бхаратаршабха!
24
Напускайки тялото, в светлина, в огън,
в светлата половина на месеца
и при летния ход на слънцето,
позналите брахмана — в брахмана идват.
25
Но напускащите сред нощ и дим,
и в тъмната половина на месеца
и при зимния ход на слънцето,
са лунни йогини — те се прераждат.
26
Двата извечни световни пътя
са Светлия път и Тъмния път.
Поемеш ли първия — няма връщане.
По втория — ще се върнеш в неволите.
27
Йогин, който познава, о, Партха,
тези два пътя — не прави грешки.
Затова бъди твърд, о, Арджуна,
във овладяването на йога!
28
Йогин, отхвърлил плода от делата си —
дарения, жертви, изучени веди —
вършещ добри дела, но издигнат над тях,
достига върховната вечна обител.
Ом тат сат
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва седмата глава, наречена
ЙОГА ЧРЕЗ НЕПРЕХОДНИЯ БРАХМАН
