Арджуна каза:
1
Ти възхваляваш йога чрез дейност,
но също и отказа да се действа.
Кажи ми вече ясно, о, Кришна,
кой от двата пътя е висшият?
Върховносияйния каза:
2
Водят към съвършенство и отказът
от дейност, както и йога чрез дейност.
Но йога чрез дейност — чрез свята жертва,
е по-добрият от двата пътя.
3
Истински се е отказал от дейност,
който не мрази, нито желае
над противоречията издигнат,
той скъсва оковите, о, Мощноръки.
4
Но за мъдреца йога чрез знание
и йога чрез дейност не са различни:
който е всеотдаен в едното —
той постига целта и на двете.
5
До еднакво издигане водят
и кармайога, и джнанайога.
Който вижда, че йога чрез дейност
е и отказ от дейност — той вижда.
6
Но до пълния отказ от дейност
без дейност йогийска трудно се стига.
Мъдрец, отдаден на кармайога,
бързо постига вечния брахман.
7
Който, отдаден на йога, пречистен
и овладял ума, сетивата —
атмана в себе си вижда във всичко —
дори да действа, не е зависим.
8
Когато гледа, слуша, докосва,
мирише, ходи, яде, спи и диша,
отрекъл се и познал същината,
мъдрецът казва: „Нищо не правя!“
9
Когато говори, дава и взима,
когато отваря очи и затваря,
дори тогава мъдрецът казва:
„В сетивния свят сетивата се движат!“
10
Посветил всяка дейност на брахмана
и отхвърлил всяка привързаност,
както над мътни води — цвят на лотос,
той от злото не се опетнява.
11
Само с тяло, с ум или разум
или със сетивата на знанието,
йогините необвързани действат —
само с цел да разбулят атмана.
12
Отказал се от плода на действието,
покой постига посветилият се.
Привързан към плода чрез желанието,
непосветеният не е свободен.
13
Отхвърлил с ума си всяко деяние,
уравновесеният в радост се слива
с жителя на Града с девет порти,
който не действа и не подтиква.
14
Владетелят на света не поражда
нито действия, нито деяния,
нито привързване към плодовете.
Самосъща природата действа.
15
Вездесъщият си остава
отвъд добрите и зли деяния.
Но мъдростта е обвита в невежество,
което хората заблуждава.
16
Ако унищожиш невежеството
с мъдростта на атмана в себе си,
тази мъдрост подобно на слънце
ще освети върховния брахман.
17
Който стане единен с него,
с ум и разум насочен в него,
веднъж прогонил греха чрез мъдрост,
достига покоя в свръхдвижението.
18
В брамин изпълнен с мъдрост и скромност,
както и в крава, и в слон, и в куче,
и в дрипльо, който се храни с кучета —
мъдрият вижда във всички Едното.
19
Който, с ум в равновесие, приживе
победи кръговрата на тленното,
той се съединява с брахмана:
брахманът е чистота и спокойствие.
20
Който в неволи не се тревожи
и от наслади не се вълнува,
с ясен разум, спасен от съмнения,
той знае брахмана и е в брахман.
21
Непривързан към външни предмети,
намерил радост в сърцето си — в атмана
този, единен с брахмана йогин
непреходната радост изпитва.
22
Всяка наслада от външни предмети
е лоно на предстоящо страдание:
тя почва и свършва, о, Каунтея.
Мъдрият другаде търси радост.
23
Който преди да напусне тялото
може да укротява стремежи,
породени от гняв и желание,
той е истински йогин, щастливец.
24
Щастлив отвътре, отвътре радостен,
озарен от вътрешен огън —
той постига наистина брахмана.
Той се разтваря в брахманирвана.
25
Постигат покоя на брахман мъдрите,
убили злото, спасени от двойственост,
уравновесени, единни с атмана —
за тях е радост световното благо.
26
Към тях, отреклите се от стремежи,
освободени от гняв и желания,
с подвластни мисли, прозрели атмана —
към тях приижда Покоят на брахман.
27
Недосегаем за външни предмети,
с поглед, съсредоточен между веждите,
привел в равновесие прилива
и отлива на дъха през наздрите,
28
надвил сетивата, ума и разума,
устремен към освобождение,
убил гнева, страха, своите страсти —
мъдрецът завинаги е свободен.
29
Който знае, че се наслаждавам
на всички жертви и на въздържанието,
че съм вселенска Сила и Любещ
всичко живо — той мир получава,
Ом тат сат
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упаншиади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна завършва петата глава, наречена
ЙОГА ЧРЕЗ ОТКАЗ ОТ ДЕЙСТВИЯТА
Върховносияйния каза:
1
Който извършва кармичната дейност
без желание за плода — той е йогин
и той е отречен, — а не отреклите се
от святото действие и от огъня.
2
Това, което наричат отричане —
знай, о, Пандава, че то е йога.
Който не се е отрекъл от помисли,
такъв не може да бъде йогин.
3
За мъдреца, стремящ се към йога,
средството е самото действие.
Но за достигналия до йога —
умственият покой е средството.
4
Когато човек не чувства привързаност ,
към делата си и към обектите,
когато се е отрекъл от помисли —
тогава той е постигнал йога.
5
Нека сам се издига чрез атмана,
но нека сам не се принизява.
Защото всеки сам е приятел
и сам е враг на самия себе си.
6
Сам е приятел на себе си този.
който се е победил чрез атмана.
Който сам себе си не владее,
той се превръща във враг за себе си.
7
Който се е победил и спокоен
пребивава във Висшия атман,
еднакъв при радост, скръб, студ и жега,
почести или неуважение,
8
човек доволен от мъдрост и знание
извисен, овладял сетивата,
за когото кал, камък и злато
са едно — той е йогин — Единен.
9
Който еднакво е безпристрастен
към враг, приятел, посветен и незнаещ,
чужденец, роднина, светец и грешник —
такъв равновесен човек е възвишен.
10
Който е йогин — да се упражнява,
изцяло отдаден на вечния атман,
уединен, овладял ума си,
без земни надежди и притежания.
11
Да сложи на чисто място асана —
не много високо, не много ниско,
да сложи жертвена слама, отгоре
кожа от антилопа и тъкан.
12
Нека, седнал на тази асана,
с ум в една точка, с добре овладяни
мисли и сетива — чрез йога
да разбулва в сърцето си атмана.
13
Като държи изправено тялото,
както и шията и главата,
към върха на носа да насочи
своя поглед — встрани да не гледа.
14
Умиротворен и от страх свободен,
твърд в обета за въздържание,
с ум в покой, с мисъл само за мене —
към мене, седейки, да се устремява.
15
Така упражняващият се йогин,
ако постоянно владее ума си,
ще достигне Покоя — нирвана —
това е моята вечна същност.
16
Но йога не е за този, който
твърде много яде или никак,
не е за този, който спи много
или бодърства много, о, Арджуна.
17
Йога умъртвява страданията
на този, който се храни умерено,
умерено действа и се развлича,
умерено спи, умерено бодърства.
18
Този, чиято насочена мисъл
пребивава в Покоя на атман —
недосегаемият за страсти —
този е йогин: единен с Едното.
19
Както е неподвижен пламъкът
на лампата в безветрено място,
с такъв спокоен у.и всеки йогин
се упражнява в сливане с атмана.
20
Когато умът е напълно спокоен,
обуздай с упражнения в йога,
той вижда вътре в себе си атмана
и в него чрез него се наслаждава.
21
Това блаженство без край е достъпно
само чрез разума — надсетивно е.
Но йогин, който стигне до него —
е неразделен с вечната Истина.
22
Щом постигне това състояние,
от което по-висше няма,
укрепналият в него не трепва
дори от най-жестоко страдание.
23
Знай, че това е йога, която
разкъсва връзките със страданията.
Тази йога ти трябва да следваш —
с вяра, с ведро и твърдо съзнание.
24
Освободен от всяко желание,
което помислите пораждат,
концентрирал в ума сетивата си,
които във всички посоки блуждаят,
25
нека човекът да се отпусне
и с волята на устойчивия разум
да насочи ума си към атмана,
като не мисли за нищо друго.
26
Щом започне да се отклонява
умът тревожен и непостоянен,
всеки път да го връща човекът
и да го подчинява на атмана.
27
Върховна радост изпитва йогин,
чийто ум е в покой постоянно,
който е укротил Страстта — раджас
и свободен от грях влиза в брахман.
28
Установен завинаги в атмана
и свободен от грях, този йогин
непрестанно блаженство изпитва —
радва се на единството с брахмана.
29
Атмана в себе си вижда във всичко —
и всички същества вижда в атмана.
Който е уравновесен чрез йога,
навсякъде в този свят вижда Едното.
30
Който ме вижда във всяко нещо
и вижда, че всяко нещо е в мене,
той няма никога да ме остави,
нито ще бъде от мен изоставен.
31
Този, който усеща Единството
и ме почита във всяко нещо,
какъвто и живот да живее —
този йогин живее в мене.
32
Който в светлината на атмана
гледа на всичко като на себе си
и е в неволя и радост еднакъв —
този е съвършеният йогин.
Арджуна каза:
33
Нима е възможно, о, Мадхусудана,
такава йога на трайно единство?
Умът е непостоянен, тревожен
и му е трудно покой да постигне.
34
Неуморните мисли, о, Кришна,
се движат бързо, терзаят, не спират.
И да се овладеят, е трудно —
както е трудно да се спре буря.
Върховносияйния каза:
35
Да, наистина, о, Мощноръки,
не е лесно ума да владееш.
Но с дълго упорство, о, Каунтея,
ще го подчиниш — щом отхвърлиш страстите.
36
Който сам себе си не владее,
трудно постига йога — Единството.
Но овладелият се и усърдният
ще го постигне, щом знае средствата.
Арджуна каза:
37
А който себе си не владее,
но все пак е преизпълнен от вяра,
макар с ум блуждаещ, далеч от йога —
какъв е пред него пътят, о, Кришна?
38
Който изгуби и двата пътя —
и пасивния път, и активния —
непостоянният в пътя към брахман
нима като облак ще се разпадне?
39
Само ти можеш, о, Мощноръки,
да ме спасиш от това съмнение!
Никой друг — само ти имаш сила
да разсееш такова съмнение.
40
Нито на този свят, нито оттатък
такъв човек не загива, о, Партха.
Който извършва добри деяния —
не е на гибелен път, о, любими!
41
Щом не успее по пътя на йога —
дълго живее сред добродетелните —
в рая, но после пак се преражда
в дом на чисти и праведни хора.
42
Дори в семейство на мъдри йогини,
може да се роди на земята.
Но до такова добро прераждане
трудно на този свят се достига.
43
Прероден, той си връща нивото
на разум, достигнат в предишното тяло.
И оттам продължава стремежът му
към съвършенство, о, Курунандана!
44
Неговото предишно старание
сега само напред го увлича
Дори ако само жадува за йога,
той се издига над писанията.
45
Йогин, който с голямо старание
сам се очиства от греховете,
по-съвършен е при всяко прераждане
и върховната цел ще достигне.
46
Иогините превъзхождат аскетите,
превъзхождат също и учените,
и дори свещенодействащите.
Затова бъди йогин, Арджуна!
47
Но този, който, изпълнен с вяра,
е съсредоточен само в мене
и всеотдайно с любов ме почита —
този йогин за мен е най-висшият.
Ом тат сат
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва шестата глава, наречена
ЙОГА ЧРЕЗ СЕБЕВЛАДЕЕНЕ
