Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.08.2011 09:43 - Бхагавад гита - обяснителни бележки 14-18 гл.
Автор: universalnoto Категория: Други   
Прочетен: 759 Коментари: 0 Гласове:
0



ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Посветена е на теорията на санкхя за действието на гуните, обуславяща проявлението на света. Това учение се оценява като най-висша тайна, чието знание освобождава навеки, тъй като позволява отричане от процеса на миро-проявлението.

В началото на главата е повторена постановката за единството на световното начало. Пурушоттама опложда пракрити и така започва проявлението на света. Следва уче-ето на санкхя за трите гуни и се излага тяхната диалектика Изложението цели да обясни дейността на гуните, за да може знаещият да се освободи от тях. Както във втора глава, където след учението за йога Арджуна веднага задава практическия въпрос за характеристиките на отреклия се от действие, така и тук, след като изслушва учението за трите гуни, той пита какви са характеристиките на превъзмогналия гуните, тоест чисто практическия въпрос — какво се изисква за преодоляването на гуните… По същество отговорът на Кришна е повторение на казаното в началните глави, но от друга гледна точка. Наставленията пак започват с посочване на истинската и единствената цел за всички стремления на човека — да постигне състоянието на Брахма.

1. Разрушаването на света в края на всяка калпа.

2. Тук под Брахма следва да се разбира непроявената природа (авякта пракрити). В непроявената природа всичко съществува като потенциална възможност и се проявява в началото на всяка калпа. Според древноиндийската митология вселената е произлязла от яйцето на Брахма — създателя на света.

3. Санскр.: анагха. Епитет на Арджуна.

4. Тоест към неизпълнение на личния дълг (свадхарма).)

5. В тази глава „святост“ и „свят“ са производни от саттва, „страстност“ и „страст“ от раджас, „тъмнина“ и „тъмнодушие“ — от тамас.

6. „Нагоре“ — към звездните светове на божествата, „в средата“ — ще се преродят в човешко тяло, „надолу“ — ще се преродят в животинско тяло.

7. Санскр.: гунатраявибхагайога.

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Смята се за една от най-трудните в поемата. Тук е изложено учението на пурушоттама и за двамата пуруши. Мнозина смятат тази глава за много объркана и непоследователна, а други се съмняват в нейната автентичност.

Паралелно на учението за двете природи в седма глава, тук се развива учението за двамата пуруши…

Както бе посочено в четиринадесета глава, пуру. шоттама, намирайки се извън пределите на световния процес, синтезира не само индивидуалните пуруши, но и крайната двойка: пуруша — прикрити. Мъдрият, който г.ознава този синтез, е завършил кармата и вече е свободен.

1. Санскр.: джива бхута, буки. „живата същност на съществата“.

2. Ишвара.

3. Санскр.: расатмака сома, букв. „дъхава сома“ (от раса — вкус, дъх). Освен напитка на безсмъртието сома означава и луна, а луната се смята за регулатор на вкусовете и течностите.

4. Храната се дели на четири вида: която се дъвче, която се пие, която се ближе, която се смуче.

5. Неразрушим пуруша е единната световна жизнена енергия или силата на майя (майяшакти), която е неунищожима освен чрез познаване на атмана. Разрушим пуруша е личната душа на всяко същество (джива).

6. Ишвара.

7. Тоест отвъд дървото ашваттха (самсара) и по-висш от онова семе, което то е родило.

8. Санскр.: пурушоттамайога.

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

В индийската философия психологическата обосновка на социалния строй е своеобразен похват. Ранният феодализъм оправдава съществуването си с теократични съображения. Царят е представител на националния бог (при семи-тите, в частност евреите) или дори непосредствен потомък на бога (шумерската култура, египтяните). В този случай проблемът за злото, за греха се разглежда като нарушение на божествените устои.

По-друг е подходът при решаването на тези въпроси в традиционните философски системи на Индия. Наистина и тук раджите отнасят своя произход към един или друг бог. Не с това обстоятелство обаче се обяснява структурата на обществото и решаването на проблема за злото като нарушение на социалните закони.

Индия е създала своеобразна кастова система. В страните от древния Изток неограниченият владетел, например фараонът, можел да постави когото и да било от своите поданици на каквато степен на социалната стълбица пожелае. Фараонът обединявал в свое лице и върховния управител, и върховния жрец. В Индия колкото и да е силен раджата, той не може да промени своето кастово положение. Той може да остане само кшатрия. Кастите са основани фактически на родова, а може би и на племенна групировка, тъй като шудрите очевидно представляват потомци на туземните племена (дравидите), покорени от дошлите тук арийци. Родоначалник на всички касти е Брахма, от чиято глава произлезли брамините, от ръцете — кшатриите и т. н.

Това е теологическото обяснение на социалната система, но от него произтича и психологическо: всеки орган на тялото на Брахма изразява известни психологически качества — брамините са мислители, кшатриите — дейци и пр. Заслужава внимание фактът, че почти до наши дни пан-дитите се опитват да обосноват кастовата система психологически. Но санкхя строи цялата психология върху теорията на гуните… Цялата психика с нейните сложни деления чак до буддхи е проява на пракрити, тоест е материална. Проблемът за злото се решава не в космически аспект (Муму — Тиамат, Апопи и др.). С други думи, злото не се противопоставя на доброто онтологически, както не се противопоставя битието на небитието. Ето защо в „етическата“ част на „Бхагавадгита“ не се поставя проблемът за злото като такъв, а само проблемът за „знанието“ и „незнанието“ (видя-авидя). Индийската философия разглежда проблема за злото само феноменологи-чески и следователно психологически, тъй като за санкхя тези моменти се приближават до почти пълната им неразличи-мост. „Бхагавадгита“ не би могла да претендира за пълен обхват на философските проблеми, ако остави настрана проблема за злото и психосоциологическите проблеми…

В шестнадесета и седемнадесета глава се разглежда антитезата „добро-зло“, а в осемнадесета, на базата на нейния психологически аспект — теорията за кастите…

Психологическият аспект на проблема допълва темата на втора и трета глава. Тук е развито учението за „двата пътя“ или линии на проявление — божествено и асурично за пътя на слизането и възкачването. Главата има подчертано полемични черти и е възможно да е насочена срещу нихилистичните философски теории, в частност против будизма. В тази глава на „Бхагавадгита“ отново се набляга на закономерностите на миропроявлението, на всеобщата правда и учението за Ишвара.

Тази правда е противопоставена на нихилистичните учения за света като чиста илюзия и плод на страстта (кама). Подходът към разрешаване на световните проблеми по асуричен път се разглежда като груб и примитивен. Хората виждат единствения смисъл на съществуването, казва „Бхагавадгита“, в удовлетворяване на своята похот. Отъждествявайки кама с „аз“-а си, те се оплитат с яките връзки на карма-та и изпадат в илюзията на разделянето; приемайки единичното за цяло, те се съобразяват само със себе си и със своите влечения. Те са здраво уловени в кръга на раждането и смъртта и затова се раждат в „лоното на асурите“; ненавиждат Единното и в себе си, и в света. Тройна е вратата на това безумие: „гняв, въжделение и алчност“. Без да ги преодолее, човек не може да стигне до освобождението.

На тази степен на развитие „Бхагавадгита“ оправдава необходимостта от закони, които дават възможност на човека постепенно да се измъкне от мрежите на кармата и да се приближи към задачите на „висшия път“, за. които става дума в предходните глави. Така се разпознава божествената от асуричната участ, откъдето идва и названието на главата.

1. Джнанайога

2. Ишвара.

3. Санскр.: нарака.

4. Тоест прераждат се във все по-нисши същества.

5. Санскр.: шастри. В тази и в следващите глави под писания се разбира шастри.

6. Санскр.: дайвасурасампадвибхагайога.

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Твърдението, че на известна степен от развитието е необходим закон като регулатор, предпазващ от впримчва-нето в мрежите на кармата от „трите гибелни врати“, налага да се разгледа отношението на човека към шастрите…

„Бхагавадгита“ прави диалектически кръг и разглежда шастрите от ъгъл, различен от този във втора глава. Ако там учителят се стреми да откъсне ученика от привързаността към формите и чрез тази изолация да му даде възможност за освобождение, то в седемнадесета глава Кришна показва мястото и значението на тези форми в системата на пътя (марга), посочен на ученика.

Главата започва с въпроса на Арджуна;.. как се съчетава учението за трите гуни, за божествения и асуричния път с йога. Кришна отговаря, като излага учението за трояко-то деление на вярата в зависимост от състоянието на трите гуни в човека… откъдето и произтича названието на главата (Йога чрез разграничаване на трите вида вяра)…

Състоянието, заг което се говори в дванадесета глава, е достъпно само за хора „избраници сред избраниците“, а в седемнадесета глава става дума не за „героите на духа“, но за средния човек, а проблемът за вярата се разглежда съобразно потребностите на това равнище, тоест от гледна точка на „всички хора“, на масата…

1. В тази глава под писанията се разбират шастрите.

2. От саттва — „светъл“, „сияен“; от раджас — „страстен“, „пристрастен“; от тамас — „тъмен“, „тъмнодушен“. В тази глава (шл. 2–4, 8–13, 17–22) и в следващата (шл. 7–9, 20–35, 37–39) са използувани прилагателни от посочените тук и в азбучника съответствия на трите термина.

3. Якши (вж.) и ракшаси (вж.), схващани като зли сили.

4. Духовете на умрелите изобщо, схващани като тъмни и враждебни сили, тъй като почитанието на предците е предписано от шастрите.

5. Петте елемента: ефир, въздух, огън, вода и земя в тяхното видоизменение като физическо тяло с определена психофизиологическа сетивност.

6. Тоест дисциплината на манас (вж.).

7. Варната на жреците (брамините), но може да означава и каноничните писания (брахмани).

8. Санскр.: яджна.

9. Санскр.: шраддхатраявибхагайога.

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Глава осемнадесета представлява своеобразен конспект на основните положения в „Бхагавадгита“ и на някои техни страни в аспекта на кастовата дхарма, тоест в социологически план. Така беседата на ученика и учителя затваря тематичния кръг и като че ли отново се връща към началния въпрос,

Арджуна пита за смисъла на отшелничеството (санняса) и отказа (тяга) — тук се налага тези санскритски термини да бъдат преведени условно. Трябва да се отбележи, че и оригиналният текст не е строго издържан по отношение на употребата и разграничаването им. Шри Кришна дава следното определение: сянпяса е отричане от желаните дела, от влечението към делата и от желанието за техните плодове: тяга е отказ от делата изобщо. Така се повтаря темата на трета глава, но тук тя е развита малко по-различно: в светлината на учението за трите гуни. По този начин е поставена на плоскост, която определя характера на трите последни глави на „Бхагавадгита“.

Изложението тече в малко скучен ортодоксален стил, несвойствен за „Бхагавадгита“, и е близък до ортодоксалния брахманизъм. Но ето че учителят пак се връща на любимата си тема — охакти — и изложението отново се оживява, стигайки до висок патос.

Бхагават разкрива своето най-тайнствено слово. Това слово е охакти. Отново се снемат всички форми. Отново звучи лайтмотивът на произведението: „Ти си мой възлюбен, а аз твой.“

В тази любов е свободата. За бхакти не са нужни никакви ограничения на закона, никакви условности, тъй като самата тя с висшият закон на миропроявлението, не са нужни никакви шистри, върху които се набляга в седемнадесета глава и пространно се говори в началото на осемнадесета.

Всичко е казано. За ученика е дошло време да действува. И тук Кришна му предоставя пълна свобода, без която не е възможно каквото и да е духовно развитие: „Обмисли това докрай и тогава действай както искаш.“

Няма и не може да има никаква принуда. Пътят на свободата се избира и осъществява свободно от свободен човек…

„Бхагавадгита“ не е строго издъгтано философско произведение с последователно разположени части, със строго концентриран материал по глави. Тя е типично рели-гиозно-поетично и наред с това философско произведение, където има твърде чести повторения и нарушаване на системното изложение дори на основните теми.

1. В случая епитет на Кришна.

2. Букв. „убиец на демона Кеши“. Епитет на Кришна.

3. Санскр.: сарвакармапхалатягам, букв. „отричането от резултата от всяко действие“. Тук в понятието „действие“ се включват и най-саттвичните действия като например жертвоприношението. Според коментара на Гянешвар „най-мъдрите“ са се отказали дори от желанието за постигане на върховната цел — параматман.

4. Кармичният дълг или установените ритуални действия, или практикуването на професия, определена за дадена варна.

5. Кришна акцентира върху идеята, че докато тялото съществува, то е в непрекъснато действие (вж. и III, 8). Така се оказва, че действието не може да бъде отречено по принцип и това положение не зависи от волята на субекта. Именно обективният характер на действието се схваща като предпоставка за необходимостта от кармайога — пренебрегването на плода от действието.

6. Букв, „предопределеността“, заложена от предишните животи кармичност.

7. Санскр.: иман локан, букв. „тези светове“, като под „светове“ се разбират „световете на действието“ (кармичните схватки, битки). Идеята е, че кармайогин извършва „висша дейност“, като убива „всички светове“, тоест в действието непрекъснато унищожава всяко движение в себе си и запазва неизменен покой (ниврити). Кармайогинът „убива света“ символично — той убива войската на своите врагове: желанията и нежеланията, чувството за болка и наслада от сетивни обекти.

8. Санскр.: свабхава. Качества, придобити през предишни съществувания и през настоящия живот. Съществува взаимовръзка между свабхава и свадхарма.

9. Тоест — да изпълняваш чужда дхарма.

10. Утвърждава се идеята, че веднъж задвижена, собствената карма не бива да се отрича, а да се приеме и „погаси“ чрез кармайога, защото всичко започнато (въвлечено в действие) е нечисто, деформирано състояние на битието, „грях“.

11. Санскр.: бхакти.

12. Ишвара.

13. Санскр.: майа.

14.Санскр.: прасада, букв.: „хранейки се с него“ — обичаен израз във философско-религиозните текстове, заимствани от фолклорно-епическата образност. Предава идеята, че висшата макрокосмична енергийност „захранва“ относителните й проявления на микрокосмично ниво.

15. Санскр.: сарвадхарма.

16. Според коментатора Шанкара трябва да се разбира буквално: паметта за атман-параматман, която унищожава всички съмнения.

17. Кришна, назован по бащино име.

18. В тази шлока Санджая разкрива, че той не е чул разговора между Кришна и Арджуна, а е видял цялата мъдрост на „Бхагавадгита“ вътре в себе си с помощта на „вътрешно зрение“, дадено му от учителя Вяса. Ясновидецът Санджая чува и вижда разговора между Шри Кришна и Арджуна, без да присъствува на бойното поле, като получава свръхестествено зрение от мъдреца Вяса, считан за автор на „Махабхарата“, а следователно и на самата „Бхагавадгита“.

19. Обръщение към Дхиратаращра, на когото Санджая предава беседата между Кришна и Арджуна.

20. Санскр.: мокшасаннясайога.



Тагове:   бхагавад гита,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: universalnoto
Категория: Други
Прочетен: 698907
Постинги: 373
Коментари: 326
Гласове: 231
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031