Прочетен: 750 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.08.2011 09:24
Арджуна каза:
1
Мъдростта, според твойто учение,
стои по-високо от действието.
Защо тогава ме тласкаш, Сияйни,
към война — към ужасно действие.
2
В това аз виждам противоречие.
Твоите думи объркват ума ми!
Кажи ми ясно — какъв е Пътя,
който води към вечно щастие?
Върховносияйния каза:
З
Както вече ти казах, Безгрешни,
има два пътя към съвършенството:
джнанайога е пътят на мъдрите;
кармайога е пътят на йогините.
4
Само с бездействие не се постига
освобождение от делата,
не се достига до съвършенство
само с вглъбяване и самотност.
5
Никой дори за миг няма сила
в този свят да остане бездеен.
Трите природни сили — гуните —
тласкат всичко родено към действия.
6
Който петте сетива на действието
от сетивния свят е отдръпнал,
но умът му жадува насладите,
е лицемер — той не следва Пътя.
7
Който петте сетива на знанието
владее с ума си и необвързан
следва със сетивата на действието
кармайога — той е достойният.
8
Върши неизбежното — следвай дълга си!
По-добре действие от бездействие.
Дори съществуването на тялото
не е възможно в пълно бездействие.
9
Нисшата дейност те прави зависим.
Но саможертва е висшата дейност.
Освободи се от всички желания.
И следвай Висшия път — необвързан!
10
Праджапати — творецът на хората
и на приношенията, е казал:
„Чрез саможертва се умножавайте!
Тя утолява всички желания.
11
Принасяйте жертви на божествата —
и те за доброто ви ще допринасят.
Във взаимодействие помежду си
ще постигнете висшето благо.“
12
Щом божествата почитате с жертви —
и те ще ви дават желаното благо.
Но крадец е наистина този,
който си взима сам, а не дава.
13
Святите хора от грях се пречистват,
като ядат останки от жертваното.
Само грях поглъщат нечистите,
които единствено себе си хранят.
14
Храната дава живот на всички.
Но от дъжда се ражда храната.
А дъждът — от жертвоприношенията —
жертва е световното действие.
15
Такова действие пораждат ведите.
А те произлизат от вечния брахман.
Затова вездесъщият брахман
пребивава навеки в жертването.
16
Така колелото е завъртяно.
И който в този свят не го следва,
а търси само плътски наслади,
той, о, Партха, живее напразно.
17
Но който намира в атмана радост
и велико удоволствие,
той — независимият от действията —
свобода получава наистина.
18
Той е над делата несвършени
и над делата, които се вършат,
той няма нужда от ничия помощ —
от съществата в света не зависи:
19
Затова непривързан и с радост
следвай закона на вечното действие —
с чисто действие непривързаният
ще достигне върховния атман.
20
Цар Джанака и други воини
чрез дела съвършенство постигнаха.
Имай за цел световното благо —
и извършвай своите действия.
21
Каквото вършат великите хора —
това и другите почват да вършат.
По пътя, който те са посочили,
ще се движат и другите хора.
22
И в трите свята няма, о, Партха,
нещо от мене непостигнато.
Аз нямам никакви задължения.
И все пак вечно извършвам действия!
23
Ако аз, който съм буден, Партха,
спра да извършвам всякакви действия,
всички хора в света ще последват
моя път на пълно бездействие.
24
Ако аз се откажа да действам —
ще настъпи смут в трите свята и,
Ще се объркат закони и касти
и всички същества ще загинат.
25
Както невежите, о, Бхарата,
обвързани действат — за лични облаги;
и мъдрите действат, но необвързани —
стремят се да пазят световното благо.
26
Невежите нека обвързани действат.
Зрящият — да не смущава ума им.
А като действа в хармония с висшето,
и тях да учи в труда да се радват.
27
От трите гуни — сили в природата —
произтичат световните действия.
Но в плен на своя „аз“ краткотраен,
невежият казва: „Аз съм деятелят!
28
Щом виждаш връзката, Мощноръки,
на трите сили и кармата, казваш:
«Природните сили движат в мен силите»
и оставаш от тях необвързан.
29
Заблуденият от трите сили
е роб на тях и на своята карма.
Мъдрият, който знае истината,
нека невежите да не смущава.
30
На мен принасяй своите действия.
Успокой мисълта си в брахмана.
Освободи се от тленни надежди
и притежания. Битката почвай!
31
Които следват мойто учение
и пълни с вяра, не противодействат;
те са свободни от своята карма —
независими от делата си.
32
Които отричат мойто учение
и не действат в света според него,
те са слепи във всяко знание —
те, безразсъдните, всъщност са мъртви,
33
Но дори мъдреците постъпват
според своята лична природа.
Всеки е във властта на природата.
Има ли полза от съпротива7?
34
В твоята нисша, сетивна природа
и в самите сетивни обекти
са вложени похотта и омразата:
Пази се от тези две сили по пътя, ти!
35
Върви по пътя на своята дхарма,
дори и чуждата да е по-бляскава.
В личната дхарма смъртта е свята
В чуждата дхарма тя е ужасна.
Арджуна каза:
36
Но какво, о, Варшнея, подтиква
човека да върши греховни действия,
дори когато не ги желае —
сякаш го тласка неведома сила?
Върховносияйния каза:
37
Желанието и гневът го подтикват.
Те са децата на Страстта — раджас —
всепоглъщаща, всепокваряваща.
Знай, че тя е врагът ти в битката!
38
Както димът обгръща пламъка,
както прахът петни огледалото,
както обвивката крие зародиша —
желанието забулва истината.
39
Вечното знание е забулено
от постоянния враг на мъдреца.
Врагът добива форма на Кама
от нечистите жертви в огъня.
40
Сетивата, умът и разумът
са седалища на желанието.
Чрез тях то забулва вечното знание
и вкарва в заблуда въплътеното.
41
Затова ти, о, Бхаратаршабха“
най-напред овладей сетивата,
за да победиш това зло голямо,
което руши мъдростта и знанието.
42
Велика сила са сетивата.
Но по-велик от тях е умът ти.
А от ума по-велик е разумът.
Над разума има Едно — то е атман.
43
Щом познаеш чрез разума Висшето,
щом си подчинил ума на разума,
воювай с Кама, о, Мощноръки, —
врагът ти в битката е желанието!
Ом тат сат
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна. завършва третата глава, напечена
ЙОГА ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЕ
Върховносияйния каза:
1
Поверих тази безсмъртна йога
на Вивасват — бога на изгрева.
Той я предаде на своя син Ману.
А Ману предтечата — на Икшваку.
2
Така, по родствена връзка предавана,
сред мъдреците-царе тя живееше.
Но с времето от света е изчезнала т иГ.игс
моята йога, о, Парамтапа!
3
Сега пред теб изначалната йога
излагам — защото си мой приятел,
защото си предан и ме обичаш.
Върховна тайна ти поверявам!
Арджуна каза:
4
Но нали ти си роден след слънцето —
нали е роден преди теб Вивасват?
Как да разбирам твоите думи,
че ти си я поверил на него?
Върховносияйния каза:
5
Аз съм се раждал толкова пъти!
И ти неведнъж си се раждал, Арджуна.
Но аз си спомням своите раждания.
Ти, Парамтапа, не помниш своите.
6
Макар нероден, неизменен атман,
аз — Едното във всичко живо,
направлявайки свойта природа,
чрез йогамайя се въплъщавам.
7
Щом изгасне изконната правда,
щом в света зацари безпорядък,
тогава аз — Едното, върховното
в човешко тяло се въплъщавам.
8
За да бъдат спасени добрите,
за да бъдат погубени-злите,
за да се пази изконната правда,
във всяка епоха аз се явявам.
9
Който разбира, че са неземни,
моето раждане и делата ми,
напуснал плътта си — не се преражда
за нова гибел, а ме достига.
10
Освободени от страх, гняв и страсти,
мнозина бяха към мен устремени.
Те, пречистени в огъня — Знание,
са придобили моята същност.
11
Какъвто ме мислят хората, Партха,
такъв и аз пред тях се явявам.
По безбройните свои пътища
хората стигат накрая до мене.
12
Които жадуват земни успехи —
принасят на земни божества жертви.
Защото в този свят много бързо
идва успехът, роден от действието.
13
Аз създавам четирите варни
според качествата и кармата.
Знай, че извършвам такова дело
аз — напълно бездейният, вечният.
14
Аз съм свободен от своите действия
и не желая плодовете им.
Който знае моята истина,
е необвързан, свободен в делата си.
15
Тези предци, които ме знаеха,
търсейки освобождение — действаха.
Като използваш древния пример,
и ти извършвай своите действия!
16
Какво е действие и бездействие?
Тук даже мъдрите се заблуждават.
Ще ти разкажа за чистото действие.
В него ще бъдеш свободен от злото.
17
Трябва да знаеш какво е действие.
И какво е погрешно действие.
Трябва да знаеш какво е бездействие.
Пътят на действието е таен.
18
Който вижда в делата Бездействието,
а в бездействието — деяние,
той между хората е мъдрецът —
той е йогин в своите действия.
19
Който в своите жизнени действия
не е воден от страст и помисли,
който сам изгаря делата си
в огъня — Знание, — той е мъдрецът.
20
Който е освободен от желание
за плода на делата — и действа
доволен, без да търси подкрепа,
той и да действа — не върши нищо.
21
Той няма надежди и притежания.
Отдал е изцяло ума си на атмана.
Такъв човек от грях е свободен:
не той — тялото му в света действа.
22
Доволен — каквото и да получи,
отвъд тленна двойственост и ревност,
еднакъв пред загуба и пред победа,
той от делата си не е обвързан.
23
Щом не е обвързан, щом е свободен,
щом умът му почива в Знанието,
делата му са свещени жертви —
унищожил е тежката карма.
24
Брахман е всяко жертвено действие.
Брахман е жертвата. Брахман е огънят.
И приносителят. Щом си в покоя
на делото — брахман — постигаш брахмана.
25
Някои йогини принасят жертви
на божествата, които почитат.
Други принасят себе си в жертва
на Едното — пламтящия брахман.
26
Някои в огъня на покоя
жертват петте сетива на знанието.
Други в огъня на сетивата
принасят в жертва сетивни предмети.
27
Трети жертват сетивното действие,
както и своите жизнени токове.
в огъня на единение с атмана,
който е разпален от Знанието.
28
Едни принасят в жертва богатство,
други — монашество, трети йогизъм.
Едни правят жертви, като се учат,
други — чрез пазене на обети.
29
Някои в прана — в издишването
изгарят апана — вдишването,
или обратното, или задържат
и двете — отдадени на пранаяма.
30
Някои хранят умерено тялото —
горят енергии в други енергии,
Всички те знаят какво е жертва.
И чрез жертви изгарят страданието.
31
Които се хранят с останки от жертви —
вкусват амрита, — стигат до брахмана.
Но всички, които не правят жертви,
губят и този живот, и вечния.
32
Много и разнородни са жертвите
според учението за брахман.
Жертва се ражда от всяко действие.
Ако разбираш това — си свободен.
33
По-висше от материалните жертви
е жертвопринасянето на Знание.
Защото всички земни деяния
в свещеното Знание свършват, о, Партха!
34
Ще придобиеш свещеното Знание
чрез прекланяне пред учителя,
чрез разумни въпроси и служене.
Зрящият мъдър ще те научи.
35
Добиеш ли Знанието, Пандава,
ти няма вече да се заблуждаваш.
Всяко нещо ще виждаш в сърцето си:
светът е в атмана. Аз съм атманът!
36
Дори да си най-големият грешник
сред всички грешници — и тогава
с лодката на свещеното Знание
ще преплаваш морето от мъки.
37
Тъй както огънят изпепелява
подпаленото дърво, о, Арджуна,
така и Знанието превръща
всички човешки деяния в пепел.
38
Нищо не е така пречистващо
на този свят както Знанието.
Всеки, който напредне в йога,
ще го открие сам в себе си — в атмана.
39
Който вярва — постига Знанието.
Преданият, овладял сетивата,
постига Знанието и в него
намира вечен покой и радост.
40
Но невежият, който не вярва
и винаги се съмнява — е мъртъв.
Нито истинска радост ще види,
нито този свят, нито висшия.
41
Освободен чрез йога от действия
и чрез Знание — от съмнения,
щом постигнеш покоя на атман —
не те обвързва никаква карма.
42
С меча на Знанието посичай
всички съмнения в сърцето си
от невежество породени.
Укрепвай в йога, воювай, Бхарата!
Ом тат сат
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва четвъртата глава, наречена
ЙОГА ЧРЕЗ ЗНАНИЕ ЗА ЖЕРТВЕНИТЕ ДЕЙСТВИЯ
