Върховносияйния каза:
1
С корен нагоре, с корона надолу
расте вечното дърво ашваттха.
Листата му са свещени химни.
Който знае това — знае ведите.
2
Нагоре и надолу израстват
клоните, хранени от трите гуни —
напъпва сетивният свят. И в човека
минава коренът, свързан с делата му.
З
В света не се вижда на ашваттха
началото, краят или опората.
Но щом мощният корен бъде отсечен
със секирата на необвързването,
4
може да се достигне Началото:
стигналият дотам не се връща.
д з съм връщането към себе си —
пуруша — Изворът на развитието.
5
Без гордост, илюзии или привързаност,
без лични цели — слят с висшия атман,
свободен от двойственост — тъга и радост,
човек постига целта — непреходност.
6
Там слънце не грее, луна не свети —
там не гори световният огън.
Стигналите дотам не се връщат:
там е мойта върховна обител.
7
Лъч или вечна частица от мене
е душата на живото тяло.
Петте сетива и ума от пракрити
са привлечени към душата.
8
Когато пристига или напуска,
ги взима Господаря на тялото
и ги отнася, тъй както вятърът
отнася ухания от цветята.
9
Настанен в слуха, осезанието,
зрението, вкуса, обонянието,
както и във ума, Той изпитва
от сетивния свят насладата.
10
В света заблудените не го виждат,
когато напуска или остава
и обвзел трите гуни, се наслаждава:
вижда го само окото на мъдрий.
11
В себе си, овладели себе си,
йогините го виждат с усилия.
Несъвършените, неовладяните
дори с много усилия не го виждат.
12
Сиянието, което пристига
от Слънцето и света озарява,
което е в Луната и в Огъня —
знай, че това е мойто сияние.
13
Като прониквам също в земята,
поддържам със силата си съществата.
Превърнат в сокове — в лунна сома,
аз изхранвам всички растения.
14
Ставам и огъня Вайшванара,
установен в стомаха на живите.
Свързан с праната и апаната.
четирите вида храна там смилам.
15
Намирам се и в сърцата на всички.
Пораждам памет, мъдрост, забрава.
Аз съм Познавача на ведите,
техен Предмет и Творец на веданта съм.
16
На този свят има двама пуруши —
неразрушимият и разрушимият.
Разрушимият са съществата.
Неразрушимият не се изменя.
17
Но друг е Върховния пуруша.
Той се нарича Върховен атман.
Като прониква и в трите свята,
той ги поддържа — Владетел всевечен
18
Понеже съм отвъд разрушимото
и съм по-висш от неразрушимото
мен ме наричат Върховен пуруша
тук в света и също във ведите.
19
Който, без да се заблуждава,
ме знае като Върховен пуруша,
той знае всичко и ме почита
с цялото си същество, о, Бхарата!
20
Така това най-тайно учение —
от мен е изложено, о, Безгрешни!
Просветлен е тоз, който го вижда
и извършва в света делата си.
Ом тат сат
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упаншиади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна завършва петнадесетата глава, наречена
ЙОГА ЧРЕЗ ВЪРХОВНИЯ ПУРУША
Върховносияйния каза:
1
Безстрашие и светлина в душата,
постоянство в йога чрез знание,
щедрост, себевладеене, жертвеност,
въздържане, самопознание, честност,
2
ненасилие, праведност, негневливост,
отреченост, покой и безхитростност,
състрадание, липса на алчност,
доброта, скромност, непоколебимост,
3
енергия, устойчивост, търпение,
чистота и доброжелателност,
липса на гордост — ето качествата
на родения за Божествена участ.
4
Лицемерие, наглост и горделивост,
грубост, гняв и също невежество —
това са качествата на родения
за Демонична участ, о, Партха.
5
Божествената участ наричат
още и път към освобождението!
Демоничната — към оковите.
Не скърби, о, Пандава, ти си божествен!
6
Съществата в света са от двата вида:
Демоничния и Божествения.
Доста бе казано за Божествените.
Сега чуй, о, Партха, за Демоничните.
7
Демоничните хора не знаят
как да действат и как да не действат!
В тях нито чистота съществува,
нито истина, нито приличие.
8
Те казват: „В този свят няма истина.
Няма Бог и морална основа.
Светът се поражда само от похот —
нима в света има друга причина?“
9
С такива възгледи, с души повредени,
с ниска интелигентност, враждебни
на този свят, те злодействат: работят
за световното разрушение.
10
Водени от ненаситна похот,
пълни с лъжа, гордост, опиянеще,
заслепени — избират ужасното
и живеят в нечисти деяния.
11
Отдадени на безбройни грижи,
които до смъртта продължават,
вярват, че висша цел на живота е
да удовлетворят своите страсти.
12
Обвързани със стотици надежди,
станали роби на алчност и злоба,
те се стремят към удовлетворение,
като нечестно трупат богатства.
13
„Ето тези неща днес спечелих.
И утре ще извоювам желаното!
Принадлежи ми това богатство.
Ще ми принадлежи и другото.
14
Ето този свой враг сам погубих!
Сам ще погубя и много други!
Аз владея. Аз се наслаждавам.
Аз съм щастлив, съвършен, всесилен.
15
Аз съм богат. И съм благороден.
Кой друг на света е като мене?
Ще дарявам, ще жертвам, ще се развличам“ —
мислят слепите в свойто незнание.
16
Объркани от множество мисли,
оплетени в мрежата на заблудата,
привързани към желани наслади,
те във нечистия пъкъл попадат.
17
Величаещи себе си и надменни,
жадни за почести и богатства,
те лицемерно принасят жертви,
обратно на свещеното правило.
18
От тленния „аз“ обладани, отдадени
на насилие, гордост, похот и злоба,
мен — „Въплътения“ — те не ме виждат
в себе си и в телата, на другите.
19
Тези жестоки и ненавиждащи,
нечестиви и най-низши хора
в смъртния свят аз отново връщам
и всеки път — в демонична утроба.
20
Зачевани все в нечисти утроби
и все по-слепи след всяко раждане,
като не ме достигат, о, Партха,
те пропадат все по-надолу.
21
Три врати водят към тази геена —
към умирането на душата:
похот, алчност и гняв са вратите.
Никога не ги доближавай!
22
От трите врати към тъмнината
спасен, човекът, о, Каунтея,
осъществява доброто за себе си
и по върховния път се отправя.
23
Който не спазва определеното
от множеството свещени писания,
а действа по лични подбуди — лишен е
от щастие, мъдрост и път нагоре.
24
Допитвай се до писанията
как да действаш и как да не действаш.
Узнай словото на писанията,
преди да извършиш своето дело!
Ом тат сат
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упаншиади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва шестнадесетата глава, наречена
ЙОГА ЧРЕЗ РАЗПОЗНАВАНЕ НА БОЖЕСТВЕНАТА И ДЕМОНИЧНАТА ПРИРОДА
