Арджуна каза:
1-а
Искам да чуя от теб, о, Сияйни,
за материята — прикрити
и за пуруша,— духа, за Полето,
Познавача му, Знанието, Предмета.
Върховносияйния каза.
1
Това твое тяло, о, Каунтея,
се нарича Поле. За мъдреците
Познавач на полето е този,
който го познава наистина.
2
Аз, о, Бхарата, съм Познавача
на полето във всички полета.
Познавач и Поле който знае —
само той според мен знае истината.
3
Сега накратко ще чуеш от мене
що е Поле и как се изменя,
каква е природата му и какво е
Познавачът — каква му е силата.
4
За тези неща са пели мъдрите
многократно, по много начини
в много ведийски химни и в пълните
с разум стихове на Брахмасутра.
5
Великите елементи и „аз“-ът,
разумът, както и Непроявеното,
сетивата — умът и другите десет,
а също петте сетивни предмета,
6
желанието, отвращението,
телесността, радостта и болката,
устойчивостта и съзнанието —
това е Полето със своите промени.
7
Смирение, честност и ненасилие,
великодушие и правдивост,
чистота, преданост към учителя,
постоянство, самообладание,
8
отказ от чувствените предмети
и унищожаване на „аз“-а,
размишляване върху страдание,
смърт и раждане, старост и болест,
9
необвързаност, липса на чувство
за собственост към син, дом и семейство,
еднакво умствено равновесие
при щастливи и мрачни събития,
10
неизменна любов и преданост
към мен чрез йога — единство с Едното,
пребиваване в уединение,
необвързаност с хорското множество,
11
постоянен стремеж към постигане
на дълбинния атман — вникване
в същността на света: ето Знанието.
Всичко останало е незнание.
12
Сега ще ти кажа това, което
е нужно да знаеш — то носи безсмъртие:
Безначалният Върховен брахман е
отвъд битието и небитието.
13
Той има ръце и крака навсякъде,
очи, глави и усти — навсякъде.
Той чува всичко. И всеобхватен,
тук, на този свят, той пребивава.
14
Без сетива е и все пак сияе
чрез сетивата — тяхна причина е.
Необвързан — той свързва. Безкачествен
се наслаждава на трите качества.
15
Отвън и отвътре е за съществата —
и неподвижните, и подвижните.
Той е най-тънкото — непознаваем е!
Много е близък и много далечен.
16
Неразделен, Един пребивава,
сякаш е разделен, в съществата.
Той е опора на съществата,
Той ги поражда и ги поглъща.
17
Той е светлината на светлините,
и е отвъдното на тъмнината.
Знание, Цел и Предмет на Знанието —
Той пребивава в сърцето на всеки.
18
Така накратко ти чу за Полето,
Знанието и Предмета на знание.
Щом това моят бхакта узнае —
моята същност придобива.
19
Знай: безначална е и пракрити —
природата, както духът — пуруша.
Но менливостта и трите качества
са породени от пракрити.
20
Пракрити се нарича причината
за причините и за следствията.
Пуруша се нарича причината
за насладите и страданията.
21
Като стои в пракрити, пуруша
се наслаждава на трите й качества.
Слят с тези качества, той се ражда :
от добри или лоши утроби.
22
Но има и друг — Върховен пуруша,
който всъщност се наслаждава,
наблюдава и властва в тялото:
Той е Владетеля — висшият атман,
23
Който така познава пуруша
и пракрити с трите й качества,
както и да живее — постига
свобода от смърт и прераждане.
24
Някои чрез съсредоточаване
сами в себе си виждат атмана,
Други чрез Знание — чрез санкхяйога.
Трети чрез действие — чрез кармайога.
25
Четвърти — без сами да го видят,
чули от други — почитат атмана.
Понеже следват правдивото слово —
те също отвъд смъртта се спасяват,
26
Всичко, което в света се ражда —
и неподвижното, и подвижното,
се ражда от сливането на Полето
с Познавача, о, Бик сред Бхарата!
27
И който вижда, че Бог пребивава
във всички живи неща — без разлика,
непреходният — в скоропреходното,
който вижда — той вижда наистина.
28
Който вижда — към всичко еднакъв,
че в съществата Бог съществува,
той не убива чрез себе си Себе си —
и навлиза във висше движение.
29
Който вижда, че всички действия
в света са вършени от пракрити,
че висшият атман гледа бездеен:
който вижда това — той вижда.
30
Който вижда, че всяко отделно
същество пребивава в Едното
и че от него всичко се ражда,
той отива във висшия брахман.
31
Без начало, без свои качества
този вечен единен атман,
който е в тялото, о, Каунтея,
не действа и не се омърсява.
32
Както ефирът всепроникващ
е чист, понеже е недосегаем,
така и атманът във всяко тяло
е чист — не го докосва материята.
33
Както едното Слънце огрява
цялата тази земя, о, Бхарата,
така господарят на Полето
озарява Полето изцяло.
34
Който с очите на Знанието
различава Полето от Познавача
и Свободата от измененията
на пракрити — отива във Висшето.
Ом тат сат
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва тринадесетата глава, наречена
ЙОГА ЧРЕЗ РАЗЛИЧАВАНЕ НА ПОЛЕТО И ПОЗНАВАЧА НА ПОЛЕТО
Върховносияйния каза:
1
Ще разкрия пред теб по-нататък
това най-висше от всички знания!
Щом мъдреците в света го постигнат —
постигат пълното съвършенство.
2
Приютени във висшето знание,
те придобиват моята същност:
нито се раждат при сътворението,
нито умират при разрушението.
3
Великият Брахма е мойта утроба.
В нея аз поставям зародиша.
И така се пораждат всички
същества на света, о, Бхарата.
4
Каквито и тела да се раждат
в различни утроби, о, Каунтея,
Брахма — природата — им е утроба,
а аз съм бащата: аз давам семето,
5
Святост — саттва, Страст — раджас и Тъма — тамас
са трите сили на природата.
Те свързват с тялото, о, Мощноръки,
Непреходното Въплътено.
6
От тях саттва — сияйна и здрава,
поради своята неопетненост —
обвързва с връзки от земно щастие
и от познание, о, Безгрешни.
7
Раджас е силата на пристрастията,
родена от жажда и от привързване,
Тя оковава в плътта Въплътеното
чрез веригата на деянията.
8
Тамас е рожбата на незнанието,
която мами в света въплътените?
оковава ги с тъпо лентяйство
и летаргичен сън, о, Бхарата.
9
Саттва привързва към щастието.
Раджас привързва към действието.
Тамас, като забулва знанието,
привързва към мързела и нехайството.
10
Потискането на Страстта и Тъмата
предизвиква в човеците Святост.
На Светостта и Страстта — Тъмнодушие.
На Тъмата и Светостта — Страстност.
11
Когато през всички врати на тялото
прониква светлината на знанието,
тогава със сигурност можеш да кажеш,
че надделява Светостта-_саттва_.
12
Алчност, деятелност, предприемчивост,
безпокойство и похот възникват,
щом надделее в твоето тяло
Страстта-_раджас_, о, Бхаратаршабха.
13
Помрачение и безделие,
нехайство и заблуди възникват,
щом надделее Тъмата — тамас
в твоето тяло, о, Курунандана.
14
Когато при нарастваща Святост
Въплътеното напуска тялото,
към чисти светове се отправя —
към световете на мъдреците.
15
Когато напуска тялото в Страстност,
то се ражда в света на действащите.
А когато в Тъма го напуска —
се ражда от безпросветна утроба.
16
Плодът на добрите дела — на саттва
е от саттва — чиста хармония.
Плодът на раджас е земно страдание.
Плодът на тамас е неведение.
17
От саттва покълва знанието.
От раджас — алчността и жадуването,
От тамас покълва летаргията,
заблудата и безумието.
18
Които пребивават във Святост —
те ще се издигнат нагоре.
Страстните ще останат в средата.
А Тъмните ще пропаднат надолу.
19
Щом съзерцателят вижда, че няма
друг деятел в света освен гуните
и вижда по-висшето над трите гуни —
той се слива със моята същност.
20
Щом Въплътеното преодолее
тези три сили, пораждащи тялото,
от смърт, раждане, старост и болка
се освобождава — вкусва безсмъртие!
Арджуна каза:
21
По какви признаци се познава
превъзмогналият трите сили?
Какви са делата му, о, Господарю?
Как побеждава всевластните сили?
Върховносияйния каза:
22
Който не мрази озарението,
действеността и помрачението,
когато идват, нито мечтае
за тях, о, Пандава, когато ги няма,
23
невъзмутим, нетрепващ от силите,
казва, запазил самообладание:
„Не аз — природните сили действат!“
И не трепва от техните действия,
24
Неизменен в неволя и радост,
равнодушен към кал, камък, злато,
към желаното и нежеланото,
към похвали и хули — еднакъв,
25
и към почести и унижения,
и към приятел и враг — еднакъв,
отхвърлил личните земни стремежи —
този човек е надмогнал силите.
26
Който с любов, с благоговение
ме почита — такъв бхактийогин,
надмогнал трите природни сили,
се слива с Едното — Вечния брахман.
27
Защото аз съм дом-въплъщение
на нерушимия безкраен брахман,
на абсолютната вечна правда,
на неизчерпаемото блаженство.
Ом тат сат
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва четиринадесетата глава, наречена
ЙОГА ЧРЕЗ ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА ТРИТЕ ПРИРОДНИ СИЛИ
