Манас — орган на възприятията, мисълта и емоциите; ум; едно от вътрешните сетива. Възприема външните импулси, изработва мислите, желанията, нежеланията, плановете; негови са въображението и паметта; създава отношението на индивида към сетивните предмети (затова някои, влагайки по-тесен смисъл, го превеждат „сърце“). В йогийската практика установяването и контролирането на манас се поставя като първостепенна задача. Условният характер на външната акцеп-торна дейност определя и дейността на ума като променлива, условна. Обективният регулатор на неговата дейност е движението на трите гуни — движението в рамките на противоположните усещания, конкретизирано от закона (карма). Субективно дейността на ума придобива характер на хаотично движение, тъй като не се контролира от субекта — манас има функцията да създава жела-ния-нежелания, но няма функцията да ги контролира. Такъв контрол осъществява „по-висшето“ вътрешно сетиво — разумът (буддхи) или интелектът, висшият ум. Освен като детерминатор разумът (буддхи) е по-висш от ума (манас) и с функцията си да осъществява фина връзка с атмана.

В обширната коментаторска литература се е оформило становището, че умът е „животното“ у човека, тъй като дейността му е условно-рефлекторна, неконтролируема от субекта, но движеща цялостното му битие по силата на динамиката на трите гуни и кармата. Поради непрекъснатата възбудимост от контакта на външните сетива с околната действителност умът е постоянно в активна дейност, което води до пасивност на разума. В този план последователите на йога си поставят за задача привеждането на ума в покой с цел активизиране на дейността на разума — „пътя“ към атмана, и именно заради тази цел използуват редица методи, наричани традиционно сад-хана (средство). Различните видове садхана предполагат различни външни средства за постигане на вътрешен покой.

Мандара — „огромна“ или „твърда“. В индуистката митология свещена планина, място, където обитават различни божества и полубогове. Според „Махабхарата“ тя се издига на 11 000 йоджана (1 йоджан е равен приблизително на 4 км) и на толкова се спуска в земята. Боговете решили да я използуват за бъркалка на световния океан, но не успели да я изтръгнат. Според една легенда това сторила змията Шеша по молба на Брахмя.

Манипушпака — „скъпоценно цвете“. Името на раковината на Сахадева.

Мантра — звук, съчетание от звуци, дума, съчетание от думи или изречение, чието повтаряне цели да въведе йогин в определено трансцендентно ниво на личното битие. Мантрите са относително достъпни като текст — това са ведииските химни маха-мантра, махавакя („велики мантри“); в упапишидите — бхаджан и киртан (култово песнопеене).

Ману — човек (от корена ман — „мисля“). В индийската ми тология — първопредтечата, прародителят на хората. Във ведийската традиция е син на Вивасват (соларно божество) и брат на Яма. При това Ману се разглежда като първия човек, живял на земята, и цар на хората, а Яма — като първия човек, които е умрял и е цар на умрелите предци.Пураните и епосът изброяват 14 Ману: седем минали и седем бъдещи. През всеки световен период — манвантар (период на Ману), който обхваща 71 махаюга или 306 720 000 човешки години (вж. юга), човечеството води началото си от съответния Ману. За пръв от четиринадесетте Ману се смята Ману Сваямбхува — син на Сваямбху, тоест „самосъществуващият“ Брахма и неговата жена Шатарупа (има и други версии на легендата). Ману Сваямбхува царствувал в епохата кри-таюга, сътворил седем Праджапати или велики риши. Нему се приписва създаването на авторитетния кодекс от закони на индуизма „Манувад-хармашастри“ („Законите на Ману“). Особено известен е седмият Ману Вайвасвата — син на Вивасват и Сараня в нейния божествен облик, прародителят на живеещите днес хора. С Вайвасвата е свързана древноиндийската легенда за потопа.

Мангаширша — „начало на пътя“, глава на зодиака. Названието на месеца, който обхваща периода от средата на ноември до средата на декември; в древността с него започвала календарната година.

Маричи — един от седемте риши на Ману Вайвасвата. Роден е от желанието на Брахма; персонифицира светлинния лъч, частицата светлина.

Марути — във ведите — божества на вятъра и бурите; божества-демони, родени от Дити; често съставляват свитата на Индра.

Матся — древна държава. Според някои източници се намира на територията на днешния град Джайпур.

Махатма — „велик атман“, „велика душа“. Високо звание, с което се удостояват мъдреците от различен ранг — както извършилите усилия за самореализация, така и постигналите йога.

Меру — в древноиндийската митология огромна златна планина, център на земята и вселената. Около Меру се въртят слънцето, луната, планетите и звездите, на нея живеят висшите богове (Брахма, Вишну, Шива, Индра и др.), гандхарвите, ришиите и други митични персонажи. (Срв. гръцкия Олимп.) Първоначално Ганга течала от небесата към Меру, а оттам — към земята. Според индуистките представи Меру се намира някъде на Север, отвъд Хималаите. В йогизма символизира стълба на психическата енергия в тялото, с който са свързани трите основни потока. Мокша — освобождение, избавяне от процеса на преражданията.

Мохенджо Даро — вж. Хараппа.

Мула прикрити — „основна природа“, другото име на авякта прикрити. Намира се в покой като върховния брахмап и е в неговата форма, но съдържа като потенциална сила трите гуни.

Мъдрец — вж. риши.

Наги — в индуистката митология полубожествени същества със змиевидни туловища и с една или няколко човешки гляви. Наги са деца на Кашяпа и една от жените му — Кадра — и постоянно враждуват с птиците и техния цар Гаруда — син на Кашяпа и другата му жена — Вината. Наги принадлежат на подземния свят (патала). Смятат ги за мъдреци и магьосници, способни да съживяват мъртъвците и да променят външния си вид. Наги често живеят сред хората и приели човешки облик, се славят с красота; женят се за смъртни царе и герои: една Наги е била снаха на Дрона, друга — жена на Арджуна. В митовете се споменава за много царици наги, най-известна от които е хилядоглавата змия Шеша, поддържаща Земята.

Най-прекрасни — епитет на Кришна.

Накула — роден заедно със Сахадева от съюза на майка им Мадри с близнаците богове Ашвини. Един от братята Пандави.

Нара — име на божествен мъдрец (риши), който винаги е двойка с друг риши. Нара е пазител на специалния съд, напълнен от боговете с амрита. В „Махабхарата“ и в по-късните геологически коментари. Кришна се идентифицира с Нараяна, а Арджуна — с Нара.

Нарада — в древноиндийската митология полубожествен мъдрец, комуто се приписват някои от химните на „Ригведа“. Обикновено го причисля ват към седемте риши. Изпълнява посредническа роля между боговете и хората. В някои легенди е глава на гандхарвите и се смята за изобретател на първия струнен инструмент — вина.

Нараяна — в древноиндийската митология е висше божество. Изследователите предполагат, че Нараяна не е арийско божество, а по-късно включен в индуистката митология. В „Шатапатхабрахмана“ е обявен за световен дух, идентичен на пуруша. В епоса се отъждествява с Вишну. Разпространено е разбирането за Нараяна като едно от имената на Вишну.

В „Законите на Ману“ (вж. Ману) името му се свързва с Брахман.

Нейшкарма — спиране на кармичното действие; състояние на покой на целия кармичен комплекс, който движи преражданията на индивида; освобождение от кармичния закон.

Неправда — вж. адхарма. Непроявена природа (непроявено) — вж. авякта пракрити.

Нирвана — окончателно освобождение от цикъла на прераждане, което се постига чрез „Угасяване“ на всички желания на индивидуалното съществуване; при индуизма тази кулминация е пълно отдаване на брахмана, а при будизма — състояние на свобода, покой и единство с абсолюта, за което няма адекватно описание чрез думи.

Огън — вж. Агни.

Ом — символ на философските построения в езотеричното учение на упанишадите. Според него дълбинният субект, вътрешно присъщ на всеки човек (атман), е тъждествен на върховната реалност (брахман) и се осмисля като съзнание. Символиката на трите звука „аум“, чието произнасяне дава съчетанието ом, представлява четиристепенна схема на съзнанието, структурирано паралелно като микро- и макрокосмос.

Според „Мандукяупанишад“ и нейните коментатори трите звука на сричката ом се съотнасят по следния начин със системата на микро- и макрокосмоса: „А“ в микроструктурата е бодърствува-нето на съзнанието, при което атманът е в състояние на вайшванара (телесно усещане за „аз“); макрокосмичният паралел на вайшванара е вира-та (тоталността на силопроявленията). „У“ в микроструктурата е сънното състояние на съзнанието със съновиденията, при което атманът е на ниво тайджаса (жизненото „аз“, което не е грубо телесно, но е все пак още обусловено от сетивата, от тяхната фина дейност); макрокосмичният паралел на тайджас е хиранягарбха („неосезаемият зародиш“ на света). „М“ в микроструктурата е състоянието на дълбок сън без съновидения, при което атманът е в състояние на праджна (свръх-съзнание, отвъдна мъдрост); макрокосмическият паралел на праджна е Ишвара (космическото начало, източникът на всичко съществуващо). Висшата степен на съзнанието е наречена условно ту-рия (четвърта) и за да се запази принципът на неописуемост на „върховна реалност“, не се съот-нася с нищо определено.

В йогийската практика ом е едно от средствата за звуково-мисловна концентрация. Асоциира се и с жизнедиханието (прана).

Ом тат сит — вид мантра.

Онова — вж. тат.

Освобождение — вж. мокша.

Отшелничество — вж. санняса.

Пандави — главните герои на „Махабхарата“, петте братя: Юдхищхира, Бхима, Арджуна, Накула и Сахадева, отгледани от цар Панду, който само номинално бил техен баща. Пандавите отраснали заедно със своите братовчеди Кауравите в двора на цар Дхритаращра. Още от детски години Кауравите и особено първородният от тях Дурьодхана — завиждали на Пандавите и ги преследвали. Дурьодхана им устроил клопка и се опитал да ги изгори, но те били предупредени от чичо си Видура. След като първородният — Юдхищхира — спечелил на царско състезание Драупади за съпруга, Дхритаращра им дал западната половина от царството си и те си построили столица — град Индрапрастха. След няколко години Дурьодхана предложил на Юдхищхира да играят на зарове и последният проиграл царството, братята си, самия себе си и Драупади. Тя успяла да освободи и себе си, и братята благодарение застъпничеството на Дхритаращра, но при повторната игра на зарове Юдхищхира отново проиграл всичко и бил принуден да се оттегли с братята си в тринадесет-годишно изгнание, в което били последвани от Драупади. След изтичане срокът на изгнанието Пандавите поискали от Кауравите да им върнат царството, ала Дурьодхана отказал. Спорът можел да се реши само чрез братоубийствена война, в която взели участие почти всички царе на Индия. Сражението, в което Кришна помагал със своите съвети на Пандавите и което се състояло на Курукшетра, представлява фабулата на „Бхагавадгита“. Различните изследователи го интерпретират по различен начин.

Панду — син на мъдреца Вяса и Амбалика. За това, че убил антилопа в момент на съвкупление, бил прокълнат да умре в обятията на жена си. По тази причина години наред останал бездетен, докато двете му жени Кунти и Мадри не му родили пет сина — Пандавите,— заченати от пет бога. Панду умрял, когато, забравяйки за проклятието, се опитал да прегърне Мадри.

Панчаджаня — „роден от пет“. Името на раковината (бойно оръжие) на Кришна. Кришна и Баларама били ученици на мъдреца Сандипати. Малко преди да завършат обучението си, могъщият асура Панчаджа откраднал сина на мъдреца и го затворил в раковината, където живеел. Мъдрецът поискал от учениците си да му върнат сина като отплата за труда му. С помощта на Варуна Кришна и Баларама убили Панчаджа. върнали сина на учителя, а Кришна взел раковината за себе си.

Панчали — древна народност, живяла на изток и югоизток от днешен Делхи. В началото на първото хилядолетие пр.н.е. стават ядро на едно от първите държавни образувания в Северна Индия.

Парамагати — „свръхдвижение“, „върховно движение“. Понятие, чрез което в текста, а и често в коментарите, се.назовава висшата реалност (параматмап), синонимично на „състоянието брахми“. Нирвана, йога, самадхи, парашанти (свръхпокой). Въпреки че тези състояния обикновено се описват като обездвиженост, покой (ниврити), според някои коментатори ведантисти парамагати е толкова интензивно движение, че прилича на покой само в сравнение с видимото, относително движение. С други думи, движението е всеобща и постоянна характеристика на орахман, но в него се различава абсолютно, чисто състояние, свръхдвижение — парамагати (понякога дефинирано и като „авяктагати“ — „непроявено“ и видоизменено, проявено, относително състояние, при което движението е тромаво и създава коренно противоположни усещания: приятно—неприятно, топло—студено и т. н. Повечето преводачи смятат, че парамагати е „висшият път“.)

Параматман — върховният, висшият атман; безличният, без-начален върховен принцип, висшата, абсолютната реалност. Съчетанието атман — брахман е синонимично на атман — параматман.

Парамтапа — върховен умъртвител на страсти, помисли, „свръхаскет“, познал истината „отвъд аскетизма“. Епитет на Арджуна.

Партх — любимият син на Притхи (Кунти), тоест Арджуна.

Паундра — „бял лотос“. Името на раковината (бойно оръжие) на Бхима. Надува я преди битката на Курукшетра и когато убива Дурьодхана.

Петте елемента — земя, вода, огън, въздух, небе (ефир). Включват се във вякта пракрити.

Писанията — вж. веди и шастри.

Полето на правдата — санскр. дхармакшетра, символизира материята на човешкото тяло, света като цяло, където се води битката между психическите сили на доброто и злото (вж. курукшетра, вж. дхарма).

Похот — вж. Кама.

Правда — виж. дхарма (като философска категория).

Праджапати — „господар на потомството“ (на творението). В древноиндийската митология божество-творец на всичко съществуващо. Функцията му на висш бог и господар на сътворяването е особено силно застъпена във ведите и брахманите, където Праджапати е главен бог и баща на боговете, единственият, съществувал в началото, творец на асурите, този, който е въвел жертвоприношението. Упанишадите запазват този образ, но му придават и черти на универсален, безличен принцип, на абсолют; в сутрите го отъждествяват с Брахма, а в епоса става епитет на Брахма или дори негов особен ипостас. По-късно в „Махабхарата“ (книга Х) Праджапати наричат мъдреците-прародители на човешкия род, а в книга XIII се разказва, че за да улесни сътворяването на света, Брахма създал двадесет и един Праджапати — създатели на света, а именно: Брахма, Рудра, Ману, Дакша, Бхригу, Дхарма, Тапа, Яма, Мариги, Ангирас, Атри, Пуластя, Пулаха, Крату, Васиштха, Парамештхи, Суря, Чандра, Кардама, Кродха и Викрита.

Праджапати кашяпа — бог-творец. За негово земно въплъщение се смята Васудева.

Прикрити — в древноиндийската митология и умозрение е първоначалната субстанция, природните условия на всяко нещо, материалната причина, първопричината за обективния свят. В митологията пракрити въплъщава висшата воля на твореца; идентифицира се с майя (илюзията) и шакти (божествената женска енергия); дели се на вякта и авякта (вж.), състои се от три субстанции (гуни), които се изменят постоянно, пораждайки страдание, радост, безразличие. Характеризира се с необусловеност, вечност, вездесъщност. Според редица философски школи противостои на пуруша (вж.). Според санкхя всичко съществуващо произлиза от сливането на прикрити и пуруша — два космически принципа, които са неродени, неизменни и безкрайни. Пракрити няма съзнание; каквото и да породи, то би било мъртво, ако пуруша не е в него: съединяването на пуруша и прикрити нарушава равновесието и предизвиква еволюцията на света. В санкхя пракрити и пуруша са философски категории, които образуват диалектическо единство на противоположностите (пракрити — о ж. р., „природа“, „материя“); (пуруша — м. р., „дух“, „съзнание“).

Прана — жизнен поток, дъх (вж. прани); по-специално — един от петте вида прана — възходящият жизнен поток, завършващ в издишването. (Вж. и апана.)

Праняма — контролиране на прана.

Прани — жизнени токове, потоци, схващани като енергии, , да чрез които се осъществява животът на тялото. Посочват се пет основни прани (прана, апана, вя на, удана, самана), които контролират вътрешните сетива (ума, разума, деформираното „аз“). Праните имат космически еквиваленти: прана е слънцето, апана — земята.

Прохлада — „радостен“. Син на Дити. В митологията е известен като ревностен поклонник на Вишну, който, благодарение на силата на своята преданост видял Нарасимха (аватара на Вишну във вид на човек-лъв).

Природа — вж. пракрити.

Природни сили (качества) — вж. гуни.

Притки — другото име на Кунти (вж.).

Проявена природа (проявено) — вж. вякта пракрити.

Пурана — букв. „старина“. Един от термините, който означава жанр в староиндийската епическа и повествователна литература. Включва разкази за произхода на разни неща и обичаи, разпространени във фолклора на редица народи. Отразяват много стар стадий на мировъзрението. В индийската традиция към пураните се отнасят и космогоническите легенди.

Пуруша — букв. „човек“. В древноиндийската митология — първочовекът, от който са възникнали елементите на космоса. Според сачкхя всичко съществуващо произлиза от сливането на пуруша и пракрити (вж.). Пуруша е мъжкото начало, а Пракрити — женското. Във ведите за пуруша е характерна многочисленост и множественост на органите (хилядоок, хилядокрак, хилядоглав и т. н.). Той се принася в жертва на божествата по пътя на разчленяване на съставните си части, от които възникват основните елементи на социалната и космическа организация. Същият този пуруша, който е образът на прехода от единната цялост към множествената разчлененост, е и този, който неутрализира противопоставянето на „да бъдеш един“ — „да, бъдеш много“. „Бхагавадгита“ структурира космоса с помощта на трима пуруши: унищожим (разрушим), неунищожим (неразрушим) и един над тях. Първият е „личната душа“ на всяко същество, вторият е единната световна жизнена енергия или силата на майяшакти, чрез която абсолютът придобива осезаема форма. Илюзията на майяшакти се смята за унищо-жима единствено чрез познаването на атман, Пурушоттама — „върховен пуруша“, космически принцип, който стои над разрушимото (кшара) и неразрушимото (акшара), над пуруша и пракрити, обединява ги и управлява света, като го прониква навсякъде. В „Бхагавадгита“ пурушоттама има смисъл на неперсонифицираното духовно начало.

Раджа — цар.

Раджариши — царе-мъдреци; „зрящи“ мъдреци, които не само владеят, но и могат да предават знанието от ведийските химни. Те са един от седемте разреда риши: не напускат бойното поле, тоест спадат към варната на кшатриите, а не на жреците-брамини. Като царе-кшатрии (воини) защитават интересите на целия народ и го управляват. Техният образ представя в митологичен план образа на кармайогините за разлика от джнанайогините, които са се отдали изцяло на мъдростта и са се оттеглили от светския живот. Известен раджа-риши е цар Джанака.

Раджас — една от трите гупи. Изразява движение, дейност, страст, встрастеност, пристрастие.

Разум — вж. буддхи.

Рай — вж. сварга.

Ракшас — „този, който пази“ или „този, от когото се пазят“. В древноиндийската митология — една от основните групи демони. За разлика от асурите, които са съперници на боговете, ракшасите са врагове на хората. Във ведийската литература са описани като нощни чудовища, които преследват хората и пречат на жертвоприношението. Те са силни и властни демонични същества, чудовища, гиганти. Според един от митовете в „Махабхарата“ са създадени от Брахма, за да „пазят“ (оттук и името им) първосъздадените води.

Рама — „тъмен“ или „прекрасен“ (като месечина — Рамачандра). В индуистката митология седмият аватара на Вишну, чиято мисия е да избави боговете и хората от тиранията на царя на ракшасите и да възстанови дхармата включително като обществен порядък. Легендарен герой в епоса „Рамаяна“, който се с формирал окончателно в устна!а традиция около III в. от н.е.

Ригведа — веда на химните. Основният от четирите сборника на ведите. Смята се за най-древния литературен паметник на територията на Индия — около XI в. пр.н.е.

Рити — митичен мъдрец, създател на химни, певец. Символизира буддхи, ахамкира и петте елемента на микрокосмоса. Според индийската митология една калпа съдържа четиринадесет манватари (вж. Ману) и тридесет и осем велики ришии. Всички те са родени от Брахма, но се делят на седем разреда. За периода на Вайвасвата Ману се изброяват седем ришии: Кашяпа, Атри, Васиштха, Вишвамитра, Гаутама, Джамадачни и Бхарадваджа. Четиримата древни ришии — Санака, Санандана, Санатана и Санаткумара — предхождат споменатите седем. Като малки четиримата древни ришии били помолени да сътворят света, но тъй като представлявали въплъщение на саттва, не били готови за такова действие — да се отдадат на тленни развлечения и създаване на поколение. На петгодишна възраст усвоили ведите и останали завинаги в брахмачария.

Рдхини — в „Махабхарата“ една от многобройните дъщери на Дакша, които били съпруги на Сома. Сома делял любовните си преживявания само с нея.

Рудра — в древноиндийската митология божество, персонифициращо страховитост, ярост, гняв; ведийският предшественик на Шива. Смята се за баща на марутите (рудрите).

Рудри — според епоса „Рамаяна“ —единадесет божества, родени от Адити и легендарния риши Кашяпа.

Самаведа — „веда на напевите“. Един от четирите сборника на ведите. В известна степен е ориентиран към „Ригведа“.

Самадхи — „самообладание“, състояние на абсолютен вътрешен покой и самоконтрол, единство с брахман; не се постига нито чрез пасивност в действията, нито чрез пълно (вж. II, 44, 53–58) изключване на дейността и отдаване на аскетична усамотеност, а чрез вглъбеност в същността на нещата.

Самсара — „блуждаене“. „преход през различни състояния“, „кръговрат“, видимото, преходното, относителното битие, чийто поток се регулира от принципите на дхарма и карма. Самсара е верига от прераждания (в света на божествата, сред асурите, в света на хората, сред животните или сред обитателите на подземния свят), обусловена от закона на карма. Няма начало, но може да има край в нирвана — състояние извън световете на самсара.

Самхити — другото общо име на четирите веди. Има по-ограничен смисъл: обхваща само четирите сборника с химни, заклинания, песнопения и молитви. Всяка самхита (веда) има свои брахмани (в значение на коментар, тълкуване от учен жрец, специалист в науката за жертвоприношенията).

Санджая — съветник на слепия цар Дхритаращра. Благодарение на Вяса получава като дар „божествено вътрешно око“, с което вижда и през деня, и през нощта, и на открито, и на закрито; никакво оръжие не може да го нарани и не изпитва никаква умора. Надарен със свръхестествено „вътрешно“ зрение, той наблюдава битката и я разказва на Дхритаращра, но наред с това вижда и цялата мъдрост на „Бхагавадгита“ (XVIII, 75). Със смъртта на Дурьодхана силата на този дар секва.

Санкхя — една от шестте класически системи на индийската философия. „Бхагавадгита“ е обобщила в себе си основните идеи на късната санкхя, чиято диалектика се гради на концепцията за трите гуни. Приведени в действие от качествата на саттва, рад-жас и тамас, в съответствие с тях човешките усещания се делят на положителни (усещане за радост, щастие, любов, добро и пр.), отрицателни (усещане за печал, нещастие, зло, омраза) и движението между тях (преминаването на радостта в печал, на щастието в нещастие, на любовта в омраза и т. н. или обратно.

Съгласно санкхя пракрити и пуруша са двата противоположни принципа на самсара. В „Бхагавадгита“ санкхя има и терминологична употреба: един от двата основни пътя за практикуване на йога — джнанайога; понякога е синоним на размисъл, мъдрост.

Санняса — същността на усамотението, отреченост, отшелничество; състояние, което не е съпроводено с истинско знание (преводът във всички случаи е условен). Четвъртият от четирите ашрама. През този етап човек максимално изоставя външния свят и се самовглъбява. В поведението му има характерни външни изяви: приема обет на мълчанието, не се застоява на едно място повече от три дни, престава да извършва ритуални действия: сега тялото му е равнозначно на жертвен огън и именно то поглъща жертвата. Затова санпясин не извършва ритуала на жертвоприношението. Може да се практикува като пореден етап, но може да бъде и начин на живот. Другото понятие за това състояние е паривраджа — скитничество, аскетизъм.

Саннясин — мъдрец; човек в размисъл, разсъждаващ, само-вглъбен човек; аскет, отшелник.

Сат-асат — понятията се употребяват за първи път в химните на „Ригведа“ и се противопоставят като порядък (сат) — хаос (асат). В по-късната ведийска литература получават развитие по посока на по-абстрактното философско мислене — абсолютния, вечен аспект на реалността (сат) и измамното, неадекватно сетивно възприятие на света (асат). В упанишадите митологичната опозиция сат-асат се осмисля като „съществуващ, действителен — несъществуващ, недействителен“. В „Бхагавадгита“ тези понятия получават и етичен акцент (особено силен в XVII глава 26–28).

Саттва — една от трите гупи. Изразява светлина, сияние, ритъм, хармония. Бива „чиста саттва“, когато има пълнота на качествата, и „нечиста саттва“, когато няма пълнота на качествата и те са примесени с други гупи.

Сати — в древноиндийската митология дъщеря на Дакша и жена на Шива. Недоволен от избора на дъщеря си, Дакша не желае да покани на жертвоприношението, на което присъствуват всички богове, Шива, а тя, унизена от такова отношение, изисква от Шива да осуети ритуала и се хвърля в свещения огън, където изгаря. По този повод вдовицата, която се самоизгаря на погребалния огън на съпруга си, се нарича сати.

Сатявати — майка на Вяса, баба на Пандавите и Кауравите.

Сатяки — Юдхана, синът на Сатяка.

Сахадева — брат на Накула от съюза на майка им Мадри с близнаците богове Ашвани. Един от братята Пандави.

Свабхава — собствена, лична природа. Това са качества, изработени в предишни съществувания, а също и в настоящето. Свабхава е свързана със свадхарма.

Свадхарма — „своя дхарма“. Понятието съдържа идеята, че човек сам твори съдбата си и сам понася резултатите от действията си. Преминало веднъж в праврити (движение), индивидуалното развитие не може да бъде спряно. То продължава своя естествен ход независимо от волята на индивида, подчинено единствено на съотношението на всеобщите закони дхармакарма. Свадхарма и карма се съотнасят както частта към общото. Законът свадхарма е индивидуално-конкретизираното проявление на всеобщия закон дхарма.

Сварга — „небе“ (преводът чрез „рай“ е условен). Според митологичните построения това е светът, където попада човек, ако е бил добродетелен през земния си живот, и остава там, докато се изчерпи зарядът от добрите му дела. Тогава настъпва новото прераждане, тоест преминава в кръговрата на самсара. Според „Бхагавадгита“ сварга не е идеал, защото е нещо непостоянно, а блаженството там не е истинско.

Своя дхарма, свой дълг — вж. свадхарма.

Сврьхдвижение — вж. парамагати.

Сетиво — вж. индрия.

Сетива на действието — уста, ръце, крака, анус, полови органи.

Сетива на знанието — очи, уши, език, нос, кожа. (Вж. индрия).

Сиддхи — „съвършени“. В индуиската митология полубожества, които обитават въздушното пространство и се отличават с чистота и святост.

Сили (природни) — вж. гуни.

Сияйни — вж. Кешава.

Сканда — „излят“, „разкрит“. В индуистката митология — предводител на войската на боговете, понякога се осмисля и като бог на войната.

Слънчевата династия — в индуистката митология един от двата главни рода на царе и герои. За прародител се смята Икшваку. От потомците му особено прославен е Рама — шестдесет и първият му приемник, който е аватара на Вишну. Списъкът на царете от Слънчевата династия е включен в различни варианти в много пурани, понякога съдържа и имена на исторически личности.

Сома — в древноиндийската митология божествена напитка и божеството на тази напитка (по-късно и на луната) — Сома Павамана (пречистващ се). В древноиндийската религиозна практика приготвянето на сома представлява специален ритуал. Сома, за разлика от сура, предизвиква екстатично състояние.

Сомадатта — „даден от сома“. Цар от династията на Каура-вите. Опитал се да попречи на брачния съюз между Деваки и Васудева — родителите на Кришна. В битката на Курукшетра убит от Сатяки.

Субхадра — „щастливо знамение“. Дъщеря на Васудева и Рохини, сестра на Кришна, жена на Арджуна, майка на Абхиманю.

Сугхоша — „приятен звук“. Името на раковината на Накула.

Сура — напитката на безсмъртието (синоними: сома, амрита). Според индийската митология е получена от океана, разбит като мляко с планината Мандара, повдигната от змията Шеша, крепител на Земята. Тъй като боговете пили от нея, били наречени сури за разлика от демоните, злите сили, които не пили и били наречени асури.

Сури — боговете, пили от сура:

Сутра — „нишка“. Като термин означава „ръководство“. Сутрите са кратки правила и положения, формулирани пределно сбито, понякога дори за сметка на яснотата и понятността на изложеното. Литературата на сутрите следва цикъла на упанишадите (с които завършва ведийският период).

Съзнание — вж. четана.

Тамас — една от трите гуни. Изразява тъмнина, инерция, тъпота.

Тат — букв. „това“. Като философски термин се среща още в „Ригведа“, а в упанишадите се отъждествява с висшия брахман. Трите свята — тристепенното деление на света: земя, небе и въздушно пространство (зоната между земята и небето). Тяга — в смисъл на същността на отказ, отричане (преводът във всички случаи е условен).

Ум — вж. манас.

Упанишад — жанр на ведийската литература, характерен за нейния краен религиозно-философски и литературен етап. Упанишадите възникват като комента-торски произведения към ведийските сам.хити („Ригведа“, „Яджурведа“, „Самаведа“, „Атхар-ваведа“), но се обособяват като самостоятелни, оригинални литературни паметници. По форма представляват беседа между учител и ученик, чрез която учителят въвежда ученика в езотеричното знание за битието. Известни са над 200 упанишади, от които тринадесет се считат за основни. Най-ранните датират от VIII–VII век пр.н.е. Упанишадите, заедно с „Бхагавадгита“ и „Брахмасутра“, образуват така наречената прастхана трая — „тройна основа“.

Уттамауджа — „извънредно силен“. Един от синовете на Друпада. Заедно с брат си Юдхаманю, провокирани от обета на Дрона, минават на страната на Арджуна и стават непримирими врагове на Кауравите.

Уччайшрава — небесен кон, възникнал при разбъркването на световния океан с цел да се добие амрита.

Ушана — легендарен мъдрец, син на Бхригу. Славата му се дължи на аскетичните му подвизи, които обаче не са лишени от грешки: учител е на асурите и е известен под името Шукра. Според „Ригведа“ той е певец, изковал ваджра.

Ушмапи — група питригани, които живеят в царството на Яма.

Хануман — в индуистката митология божествена маймуна, син на бога Ваю, маймуната на Арджуна. В „Махабхарата“ Хануман среща Пандавите в гората по време на тяхното изгнаничество. Бхима дори не може да отмести опашката му, за да продължат. Но след като се разбира, че са братя (Бхима също е син на Ваю), Хануман го посвещава в учението за четирите юги и за задълженията на четирите варни.

Хараппа — цивилизацията на Хараппа и Мохенджо-Даро, известна още като културата на градовете от поречието на река Инд. Представлява един от най-старите периоди на човешката цивилизация, около третото хилядолетие пр.н.е.

Хари — „жълто-зелен“. Епитет на Кришна.

Хришикеша — господар на сетивното познание. Епитет на Кришна.

Цар на Каши — бащата на Амба, Амбика и Амбалика.

Чекитана — „разумен“. Епитет на Шива.

Четана — съзнание. Иманентната същност на буддхи, която се проявява в тялото, представляващо съвкупност от причини и следствия, и в сетивата. Читрарадха — „имащ лъчиста колесница (слънцето)“. Син на Кашяпа и Муни. Предводител на грандхарвите, които са небесните музиканти.

Шайбя — цар на народа шиби.

Шакти — сила. В индуистката митология това е творческата шимото (акшара), над пуруша и прикрити, обединява ги и управлява света, като го прониква навсякъде. В „Бхагавадгита“ пурушоттама има смисъл на неперсонифицираното духовно начало.

Шантану — цар от Лунната династия. Имал две жени — Ган-га, от която е синът му Бхишма, и Сатявати, от която са синовете му Читрангада и Вичитравиря.

Шастри — произведения на риши (мунириши), традиционен жанр. Включва „високото“ знание и наставленията, които помагат на човек да се ориентира в него. Изброяват се осемнадесет вида шастри: ведите, трудове по държавно устройство, военно дело, медицина, музика, образование, граматика, астрономия, поезия, логика, психология, трактатите върху даровете и жертвоприношенията. Шастрите предписват почитание към предците. С „шастра“ може да се назовава всеки научен труд, но в „Бхагавадгита“ се разбира писание, синтезирало науката, философията и религията.

Шеша — в индуистката митология хилядоглава змия. Цар на змиите, който поддържа земята и служи за постеля на Вишну, докато той спи в океана по време на интервалите между две сътворявания на света. В края на всяка калпа Шеша бълва отровен огън, който унищожава вселената.

Шива — „благ“, „носещ щастие“. В индуистката митология един от върховните богове. Заедно с Брахма и Вишну образува божествена триада. В качеството си на самостоятелно божество влиза късно в пантеона, но източниците на неговия култ датират от дълбока древност и имат доарийски, аборигенен характер. Много атрибути на Шива са били присъщи на ведийския Рудра. В процеса на дългата асимилация в Шива са синтезирани черти както на арийски, така и на неарийски богове с техните култове и функции. Понякога тези черти се преплитат, включвайки противоречиви качества, отразени в епитетите: яростен, милостив, въплъщение на времето и водната стихия, изтребител на демони и т. н. (в пураните се споменават над хиляда имена на Шива). В „Махабхарата“ се говори за неговата съзидателна енергия.

Шикханди — дъщеря на Друпала, преродена Амба — дъщерята на царя на Каши, която, обидена от Бхишма, завършила живота си с клетвата, че ще се прероди, за да го убие. Когато съзряла за женене, Шикханди сменила пола си с един гандхарва и останала мъж до края на живота си. Шикханди се обучила на бойно изкуство при Дроначария. На Курукшетра участвувала на. страната на Пандавите. Заедно с Арджуна убила Бхишма.

Шишупал — цар на Чеди.

Шлока — двустишие, което се дели на четири полустишия, тоест всеки стих има цезура по средата.

Шри — върховен, свят, почтен.

Шри Бхагаван — „върховносияен“. Епитет на Кришна.

Шудри — варната на слугите, най-нисшата от основните касти. За шудрите са характерни качествата тамас и раджас. По законите на Ману (вж.) са били приравнени към животните.

Шурасеча — древна държава на брега на р. Ямуна (днес известна като Джамуна или Джамна).

Юга — „впряг“, „чифт“, „поколение“. В индуистката митология означава период на света. Древната космографична традиция наброява четири юги, които са описани в епоса: 1 — критаюга или сатяюга („добър, хубав век“). Хората са били надарени с всевъзможни достойнства, не познавали скръбта и болестите, царяло всеобщо равенство, всички се кланяли на едно божество, имало е само една веда. 2 — третаюга. Справедливостта постепенно намалявала, появили се пороците, но всички съблюдавали строго религиозните задължения, появили се всевъзможни жертвоприношения. З — двапараюга. В света започвали да преобладават злото и пороците, единната веда се разделила на четири части и вече не всички били способни да я разбират и изпълняват, хората били поразени от недъзи. 4 — калиюга. Добродетелите са в пълен упадък, човешкият живот става кратък, изпълнен със злини и грехове, хората се изтребват един друг чрез войни, царете ограбват поданиците си, праведниците бедствуват, а престъпниците тържествуват, жените са разпътни, а в човешките взаимоотношения царят лъжата, злобата, алчността; ведите са пренебрегнати напълно. Названието юга е заимствувано от играта на зарове — така са се наричали страните, съответно с 4, 3, 2, 1 знака, при което колкото по-малък е броят, толкова по-малко благоприятен е. Учението за юга развива тази символика в по-нататъшни аналогии: при смяната на юга законът (дхарма) постепенно губи опора — в началото се държи на 4 „стълба“, после на 3, 2 и накрая на 1. Продължителността на четирите юга е също в съотношение 4:3:2:1. Те съставляват 1 махаюга (голяма юга), а 1000 махаюги са 1 калпа (вж.). Съгласно традициите ние живеем в шестото хилядолетие на калиюга (наброява 432 000 години), която е започнала през 3102 г. пр.н.е.

Юдхаманю — „яростен в битката“. Един от синовете на Друпада. Сражавал се яростно, откъдето идва и името му. Заедно с брат си Утамауджа, провокирани от обета на Дрона, минават на страната на Ар-джуна и стават непримирими врагове на Кауравите.

Юдхищхира — роден от сливането на Кунти и бога Дхарма (Яма). Другото му популярно име е Дхармапутра (синът на Дхарма). Най-възрастен от братята Пандави, заема царския трон. В „Махабхарата“ е прославен като въплъщение на мъдростта, справедливостта и съблюдаването на дхармата.

Ююдхана — „жадуващ война“, едно от имената на Сатяки, син на Сатяка, колесничар на Кришна.

Ядави — племето, от което произлиза Кришна. Според епоса обитавало територията на днешен Гуджарат.

Яджурведа — веда на жертвените формули, един от четирите сборника със „свещено знание“. В известна степен е ориентирана към „Ригведа“.

Якши — сред небесните жители влизат в категорията на полу-богове; духове, които пазят богатството. Съставляват свитата на бог Кубера (Господарят на обилието, тоест на богатствата и плодородието).

Яма — бог на смъртта, пазител на закона дхарма, син на Вивасва, един от питриганите (вж.Х, 29). Взема душите на умрелите в Ямапури (града на Яма) — праведните изпраща във Вайкунтха (света на Вишну, тоест рая), а грешните — в ада. Почита се и като първия смъртен, който е показал на хората пътя към смъртта.