— Да бъдеш евреин, това означава да бъдеш безсмъртен — сподели с него Фридман няколко дена, след като Ева бе заминала при родителите си. — Да бъдеш евреин, това означава да имаш цел в живота, дори ако тази цел е просто да оцелееш.

Фридман имаше едро, масивно тяло, бледо, възпълничко лице и цинични очи. Главата му бе напълно оплешивяла. Носеше дебел костюм от тъмнозелен туид. Проявяваше разточително великодушие към Карл и изглежда не очаквше почти нищо в замяна — освен, от време на време, неговата компания.

— Да бъдеш евреин — това значи да бъдеш жертва. Сипи си още малко шери — той прекоси кабинета си и напълни догоре чашата на Карл. — Ето къде си сбъркал с нея, момчето ми. Не си успял да задържиш отвоюваната победа.

— Не със съвсем сигурен, че това е точно така, Джерард. Исках да ме приеме такъв, какъвто съм…

— Искал си да те възприеме такъв, какъвто се виждаш ти, а не какъвто тя те вижда. Кой може да каже кой от двама ви е бил прав? Ти се виждаш като жертва, нали? Колко жалко. Такова хубаво момиче. Можеше поне да ми я прехвърлиш, вместо да я плашиш по такъв начин.

— О, Джерард, недей. Аз я обичах!

— Обичал си повече себе си.

— А кой не обича себе си?

— Повечето хора. В твоя вреда си е само, че не си го разбрал по-рано.

— Караш ме да се чувствам нарцисист.

— Не приличаш на такъв. Не се подценявай.

— Както и да е, не мисля, че всичко това има някаква връзка с еврейският въпрос. Ти и твоето поколение винаги сте превръщали в голяма мистика еврейският си произход. Сякаш си връщате за това, което направи с вас Хитлер.

— Възможно.

— Както и да е, аз не съм чист евреин. Не съм бил възпитан като евреин.

— С майка като твоята да не си бил възпитан като евреин! Може да не си посещавал синагогата, синко, но иначе каквото е било необходимоо си го получил…

— О, Джерард. Само се мъчиш да смениш темата — непрестанно се чудя как да я върна.

— Забрави я. Намери си някое хубаво еврейско момиче. Наистина. Тя ще те разбере. Когато всичко е изказано и сторено, Карл, тези северни хубавици не ги бива за това, което искаш…

— Боже! Не знаех, че си расист.

— Просто съм реалист…

— Чувал съм го и преди.

— Добре. Щом искаш ядове…

— Може би искам.

 

Отче…

Разплакани очи.

Отче…

Помръдващи устни. Беззвучно.

 

Тежък дървен кръст се бори в блатото, докато от хълма го наблюдава нежен сребърен кръст.

По дя… НЕ!

Не искам!

Искам само… НЕ!

ПОМОГНЕТЕ!

не

 

— Традиционната религия за нищо не я бива — каза му Джони в кръчмата. Джони беше един от недообразованите приятели на Джерард. — Просто вече е изостанала от времето. Трябва да търсиш отговорите в себе си. Медитация.

Джони беше хърбав, с постоянно разтревожено лице. Според Джерард той бе прекъснал някакво следване в трети курс и едвам свързваше двата края.

— Възползваш се от утехата на религията безотговорно — подхвърли Фридман, който се бе настанил на бара зад Джони.

Карл се засмя.

Джони заобиколи Джерард.

— Това е типично за теб, нали? Ти не знаеш за какво говориш. Отговорност? Аз съм пацифист — готов съм да умра за своята вяра. Това е много повече от онова, което би направил ти!

— Нямам никаква вяра…

— Точно така!

Карл се засмя отново.

— Ще окажа пасивна съпротива на всеки мъж в кръчмата!

— О, млъкни! Открил съм нещо, което никой от вас никога не ще открие.

— Не си личи много да ти е помогнало — каза Карл подигравателно, веднага съжали и постави ръка на рамото на Джони, но младия човек я отблъсна и излезе от кръчмата.

Карл се почувства подтиснат.

— Не се безпокой за Джони — каза Джерард. — Винаги става така с него.

— Не съм съгласен. Той беше прав. Има нещо, в което вярва. За разлика от мене.

— Така е по здравословно.

— Не зная как можеш да говориш за здраве с твоя патологичен интерес към вещици, поличби и прочие…

— Всеки с проблемите си — отвърна Джерард. — Да пием още по едно.

Карл се намуси.

— Нахвърлих се върху Джони защото ме засегна, по някакъв начин ме изложи, разбираш ли?

— Всеки с проблемите си, казах ти. Хайде още по едно.

— Добре.

 

Попаднал в капан. Затъващ. Не мога да бъда такъв какъвто искам. Играчка в ръцете на хората. Това ли е съдбата на всеки? Значи ли това, че Великите Индивидуалисти са продукт на своите приятели, които са искали да имат край себе си Велики Индивидуалисти?

Великите Индивидуалисти трябва да са били доста самотни. Всички около тях са ги смятали за безпогрешни. Едва ли са се радвали на някакво нормално човешко отношение. По скоро са ги третирали като символи на нещо, което не може да съществува. Наистина са били самотни.

Самотен.

Винаги има някаква причина да си самотен.

Самотен…

 

Мамо, искам…

— Кой го интересува какво искаш? Нямаше те почти цяла година. Въобще не пишеш. А аз не искам ли? Къде беше? Ами ако бях умряла…

— Опитай се да ме разбереш…

— Защо да го правя? Ти опитвала ли си се някога да ме разбереш?

— Да, опитвал съм…

— Дрън-дрън. Какво искаш сега?

— Искам…

— Казах ли ти какво ми каза доктора… ?

 

Самотен…

Искам…

Нуждая се…

 

— Нищо в този свят не ти се дава незаслужено. А по някога не ще получаваш дори и това, което си заслужил.

Той се облегна на бара пиян и загледа малкия червендалест човек, който говореше.

— Има много хора, които не получават заслуженото — каза третия събеседник и се засмя.

— Това, което искам да кажа е…

— Що не млъкнеш? — каза Карл.

— Ти млъкни.

— Абе, я млъкнете и двамата — каза третия събеседник.

 

Обич…

Деликатна. Нежна. Сладка.

Обич…

 

Твоят проблем, Карл, — заговори Джерард докато вървяха по булеварда към френският ресторант, където той го бе поканил на обяд — е, че си се обвързал с една романтична любов. Погледни мен, изпълнен съм с какви ли не странности… както често обичаш да отбелязваш с авторитетен глас. Пощръклял съм по черни тайнства и какво ли не. Но поне не ходя да мушкам разни девственици, отчасти защото е незаконно. А вие — извратените на тема романтична любов — вас никакъв закон не ви спира. Аз не мога да го направя ако мацката не носи поне черен воал, а ти не можеш да го направиш ако преди това не си се заклел във вечна любов и тя не се е заклела във вечна любов и всичко е ужасно объркано. Вредата, която нанасяш! На себе си и на бедните девойки, които използваш! Това е отвратително…

— По-циничен си от обичайното, Джерард.

— Не! Нито на йота! Говоря абсолютно искрено — никога през живота си не съм говорил по-страстно. Романтична любов! Наистина трябва да я забранят със закон. Отвратително. Бедствено. Спомни си Ромео и Жулиета. Това е предупреждение за всички нас!

— О, Джерард…

— Не можеш ли просто да чукаш и да се наслаждаваш? Просто така. Приеми го за естествено. Недей да извращаваш бедните момичета.

— Обикновено те са тези, които го искат по този начин.

— И това е вярно, мило момче.

— Не вярваш ли в любовта, Джерард?

— Мой скъпи Карл, ако вярвах в някаква любов щях ли да си губя времето да ти отправям тези предупреждения?

Карл му се усмихна.

— Много мило от твоя страна, Джерард…

— О, Господи Боже! Недей, Карл, моля те! Разбираш ли какво искам да кажа? Ако ме погледнеш още веднъж по този начин няма да те почерпя с луксозния обяд, който ти обещах. Говоря напълно сериозно.

Карл въздъхна. Единствения човек, който бе проявил необвързваща привързаност към него не му позволяваше да отвърне с привързаност. Наистина беше иронично.

 

Искам…

Нуждая се…

Искам…

 

— Моника, има нещо, което ми липсва…

— Какво по-точно ти липсва?

— Е, добре, може би по-скоро ми липсва това, че нищо не ми липсва, ако разбираш какво искам да кажа.

— О, за Бога!

 

— Ти си чувствителен — казваше му Ева.

— Не, казах ти — склонен съм към самосъжаление. За това изглеждам чувствителен.

— О, Карл. Защо не проявиш малко милост към себе си?

— Милост? Аз не заслужавам милост.

 

— Каква е твоята цел, Карл? — запита Джерард по време на обяда.

— Не зная. Може би Свещеният Граал. Изглежда Ева си мисли, че съм го намерил.

— Защо не! В наши дни би струвал цяло състояние! Да поръчам ли още една бутилка?

— Знаеш добре Джерард, аз не съм жертва, не съм светец, не съм герой, не съм и глупак. Аз съм си аз. Защо хората не могат да ме възприемат такъв?

— Карл, аз те харесвам именно защото си такъв.

— За да можеш да ме протежираш. Харесваш ме, защото съм объркан.

— Може би си прав. Още една бутилка?

— Добре.

 

Джерард предложи да го подкрепя финансово докато изучава психология.

— Правя го само защото съм разтревожен за това какво ще стане с теб — каза той. — На такова дередже си, че не бих се учудил ако се присъединиш към Светата църква.

Почти цяла година посещава курсовете преди да се откаже. Всичко, което бе искал е да изучава Юнг, а там настояваха да се запознае и с други изследователи. Повечето от тях не му се сториха никак симпатични.

 

Боже?

Боже?

Боже?

Никакъв отговор.

 

С Джерард той бе сериозен, целенасочен, интелигентен.

С Джони се държеше с превъзходство, подигравателно.

С някои беше тих. С други — шумен. В компания на глупаци се чувстваше щастлив като глупак. В компания на тези, които почиташе, той се чувстваше щастлив ако проявеше проницателност.

— Защо за различните хора съм различен, Джерард? Просто не съм сигурен какъв съм. Кой от всичките тези хора съм аз, Джерард? Какво става с мен?

— Може би твърде много искаш да се харесаш, Карл.