Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2011 23:31 - Ето Човека - Майкъл Муркок част 16, 17,
Автор: universalnoto Категория: Други   
Прочетен: 479 Коментари: 0 Гласове:
0



Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на Земята.

(Иов 19: 25)

O felix culpa, quae talem ac tantum meruit habere Redemptorem.

(Мисал — Еxultet от „Света неделя“)

— Масова халюцинация. Чудеса, летящи чинии, духове, чудовища, все едно и също — мърмореше Моника.

— Напълно възможно. Но защо са ги виждали? — отвърна той.

— Защото са искали да ги видят.

— Но защо са искали?

— Защото са изпитвали страх.

— И мислиш, че това е всичко?

— Не е ли достатъчно?

 

Когато за първи път напусна Капернаум, следваха го много повече хора.

В града вече се чувстваше неудобно, заобиколен постоянно от тълпа, жадуваща да присъства на поредното чудо.

Събираше хората да им говори извън градовете, по склоновете на хълмовете или по бреговете на реките.

Беседваше с умни, грамотни хора, които изглежда имаха нещо общо с него. Между тях бяха и рибарите Симон, наречен Петър и брат му Андрей и Иоан и други. Имаше един знахар и надничар, който го бе чул да говори в Капернаум.

— Трябва да сте дванадесет — каза им той един ден и се усмихна. — Като зодиака.

И ги избра според имената им.

— Има ли сред вас човек на име Петър? Има ли друг на име Юда?

А когато ги подбра, помоли другите да се отдалечат за малко, защото искаше да говори с тях насаме.

 

Трябва да е точно, както си го спомням. Ще има трудности, противоречия, но в края на краищата трябва да изградя основата.

 

Хората забелязваха, че той не обича да си мери думите. В изказванията си бе по-краен и от Иоан Кръстителя. Малко пророци са били толкова храбри, още по малко са говорели с такава увереност.

Много от идеите му бяха странни. Много от нещата, за които говореше им бяха непознати. Някои от фарисеите смятаха, че богохулства.

Но когато сподвижници му го молеха в името на каузата да посмекчи своите изказвания, той се усмихваше и клатеше глава.

— Не. Трябва да кажа това, което трябва да кажа. Решението е взето.

 

Един ден той срещна есеец от колонията край Макаерус.

— Иоан иска да говори с теб — каза му есееца.

— Той жив ли е още? — запита го той.

— Затворен е в Перея. Изглежда, че Ирод е твърде уплашен за да го убие. Позволил е на Иоан да се разхожда в градината на двореца и да се среща с хората си, но Иоан се опасява, че Ирод скоро ще събере кураж и ще нареди да го пребият до смърт или да му отрежат главата. Има нужда от твоята помощ.

— Как мога да му помогна? Той ще умре. Няма надежда за него.

Есееца се вгледа неразбиращо в лудите очи на пророка.

— Но, учителю, никой друг освен теб не може да му помогне.

— Не трябва да му се помага. Той трябва да умре.

— Той ми заръча, ако откажеш да ти предам, че веднъж си го предал, да не го предаваш и втори път.

— Аз не го предавам. Аз изкупвам предателството си. Направих това, което трябваше да направя. Изцелявах недъгавите и пророкувах на сиромасите.

— Но той има нужда от твоята помощ, учителю. Ти можеш да спасиш живота му. Ти си могъщ и хората се вслушват в думите ти. Ирод не ще посмее да ти се противопостави.

Пророка дръпна есееца настрана от останалите.

— Животът му не може да бъде спасен.

— Такава ли е Божията воля?

Пророкът замълча и сведе поглед към земята.

— Иоан трябва да умре.

— Утителю, такава ли е Божията воля?

Пророкът вдигна очи и заговори унесено:

— Ако аз съм Бог, то тогава такава е Божията воля!

Обхванат от безднадежност есеецът се обърна и бавно се отдалечи.

Пророкът въздъхна, спомняйки си за Иоан и за това колко много го харесваше. Но нищо не можеше да се направи. Без съмнение той дължеше живота си на Иоан. Но с нищо не можеше да му помогне. Иоан Кръстител бе обречен да умре.

 

Продължи да броди из Галилея следван от сподвижниците си. С изключение на дванадесетте начетени мъже повечето бяха прости, бедни хорица. Имаше много готови да последват Иоан срещу римляните. На Иоан сега бе затворен.

Може би този човек щеше да ги поведе на бунт срещу богаташите от Ерусалим, Ерихон и Кесария?

Уморени и гладни, с възпалени от слънцето очи, те вървяха след човека с бялата роба. Нуждаеха се от надежда и я намираха в него. Защото го виждаха да прави чудеса.

Веднъж, когато проповядваше от една лодка, което той правеше често, и пое обратно към брега през плитчините, стори им се, че върви по водата.

През есента из Галилея се разнесе мълвата, че Иоан е бил обезглавен. Отчаянието от смъртта на Кръстителя прерасна във вяра в новия пророк.

От Кесария, в чийто околности най-често се срещаха луди и пророци, ги прогониха римските стражи.

И в други градове не ги пускаха откакто славата на пророка бе пораснала. Политическия климат се променяше. Не само римските, но и юдейските официални власти не искаха да търпят новия пророк така, както бяха търпели Иоан.

 

Все по-трудно си набавяха храна. Живееха предимно от подаяния, което не рядко означаваше животински глад.

Карл Глогауър, знахар, психиатър, хипнотизатор, месия, ги учеше да не обръщат внимание на глада и да го пречупват със силата на волята.

 

Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето. А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате — Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее. А сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете!

(Матей 16: 1–3)

 

Все по-често го наричаха с името, което бяха чули: Христос, Назарянина. В повечето случаи това не му правеше впечатление, но понякога предизвикваше в него гняв и той се нахвърляше върху тях с груби, обидни думи.

— Карл Глогауър! Карл Глогауър! — повтаряше им често.

И те казваха: „Ето! Той говори с гласа на Адоная!“

— Не ме наричайте с това име! — крещеше той и те уплашени се отдръпваха от него, докато се посмекчи гневът му. Не след дълго той сам ги търсеше, сякаш жаден за присъствието им.

 

Страхувам се от моя собствен дух. Страхувам се от самотния Глогауър.

* * *

С идването на зимата се върнаха в Капернаум, който се бе превърнал в крепост на неговите последователи.

Зимата в Капернаум той прекара в разговори с всички, които го слушаха и словата му най-често касаеха пророчества.

В тези пророчества ставаше дума главно за неговата съдба и за съдбата на неговите последователи.

 

Тогава заръча на учениците си, никому да не казват, че Той е Исус Христос. От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.

(Матей 16: 20–21)

 

Седяха пред телевизора в нейния апартамент. Моника ядеше ябълка. Беше между шест и осем в една топла неделна вечер. Моника махна към телевизора с полуизгризаната си ябълка.

— Погледни тази глупост — каза тя. — Ако си честен ще признаеш, че не означава нищо за теб.

Програмата беше религиозна, за някаква поп-опера в една църква в Хампстед. Операта пресъздаваше светото разпятие.

— Попгрупа край олтара — продължи тя. — Какво падение.

Той не отговори. По някакъв неясен начин предаването наистина му се струваше неприлично. Не искаше да спори.

— Как се казваше групата? „Магът“

— Много смешно! Ще го спра, ако нямаш нищо напротив.

— Не, искам да гледам. Забавно е!

— Изключи го, за Бога!

— А ето го и Христос. Каква гадна карикатура!

Черният певец, който играеше Христос, започна да припява тъповати стихчета за братство между хората, почти заглушаван от баналния инструментален акомпанимент.

— Ако така е звучал и тогава, нищо чудно, че са го разпънали — каза Моника.

Той се пресегна и изключи телевизора.

— Харесваше ми — каза тя с подигравателно разочарование. — Какво чудесна лебедова песен.

По-късно същата вечер тя му каза:

— Колко жалко за теб, Карл. Ти би могъл да бъдеш Джон Уесли или Келвин или някой друг месия. Но не и в наши дни. Никой няма да те послуша.
 

Пророкът живееше в къщата на Симон, когото предпочиташе да нарича Петър. Симон изпитваше благодарност към него задето бе излекувал жена му от болестта, от която страдаше от известно време. Болестта бе мистериозна, но пророкът бе успял да се справи с нея почти без усилие.

Много чужденци идваха по това време в Капернаум, главно за да видят пророка. Симон го предупреждаваше, че някои от тях са римски шпиони или пратеници на враждебно настроените фарисеи. Но и сред фарисеите не всички се отнасяха с неприязън към пророка, макар да не вярваха на слуховете за чудеса. Политическата атмосфера обаче, бе доста напрегната и римските окупационни сили начело с Пилат, очакваха всеки момент напрежението да прерасне в бунт.

 

Човек с невероятно самообладание, Пилат доля вода в каната с вино и се замисли за положението.

Надяваше се задаващите се неприятности да са от по-крупен мащаб.

Ако някоя бунтовническа банда, като зилотите например, нападне Ерусалим, това най-сетне ще убеди Тиверий, че въпреки съвета на Пилат той е бил твърде снизходителен с евреите. Пилат ще бъде оправдан и влиянието му сред евреите ще нарасне. Но в настоящия момент той бе на нож с всички четвъртовластници и най-вече с непостоянния Ирод Антипа, който до скоро даваше вид на верен поддръжник. Подобно на политическата ситуация и домашната бе доста объркана от невротичната му жена, която искаше непрестанно да и обръща внимание, нещо което той не можеше да си позволи сега.

Има възможност, мислеше си той, да се провокира инцидент, но трябва да внимава Тиверий да не научи за това.

Чудеше се, дали този нов пророк заслужава вниманието, което му се отделя. Досегашните му действия будеха по-скоро съжаление. С нищо не бе нарушил еврейските и римски закони, макар да бе доста остър в изказванията си срещу свещенството. Но това едва ли правеше някому впечатление — свещенството бе най-честия обект на атаки. А и самите свещеници се отнасяха доста добродушно към такива атаки. Нямаше закон, който да забранява някой да се обявява за месия, за какъвто твърдяха се бе обявил този, а и не можеше да се каже, че подстрекава хората към бунт, по-скоро обратното. Освен това не може да арестуваш човек за това, че някои от сподвижниците му са бивши последователи на Иоан Кръстител. Малко преиграха тогава в историята с Кръстителя главно защото Ирод изпадна в паника.

Загледан през прозореца Пилат продължи да обмисля информацията доставена от различни източници.

 

Скоро след празника, който римляните наричаха „Сатурналия“, пророкът и неговите сподвижници напуснаха Капернаум и се отправиха из страната.

Навсякъде ги посрещаха с нетърпеливо очакване. Пророкът говореше за грешките, които ще бъдат сторени в бъдещето, за всички престъпления, които ще бъдат извършени в негово име и ги заклеваше да помислят преди да извършат нещо в името на Христа.

 

Направих, каквото смятах, че трябва да направя. Извърших чудеса, произнесох пророчества, заобиколих се с мои ученици. И всичко това постигнах лесно, защото бях такъв, какъвто хората искаха да бъда. Аз съм тяхно творение.

Но направих ли достатъчно? Промених ли необратимо хода на историята?

Скоро ще узнаем.

 

В Ерусалим римските служители обсъждаха идващия празник. От край време Пасхата бе съпроводена с най-тежки размирици, а не рядко и бунтове и несъмнено тази година също щеше да има неприятности.

Пилат покани фарисеите на среща. Когато се появиха, той им заговори с подкупващ глас, молейки ги за тяхното съдействие.

Фарисеите отвърнаха, че ще помогнат с каквото могат стига хората да се държат разумно.

Пилат остана доволен. Показал се бе като загрижен и нежелаещ неприятности владетел. Каквото и да се случи, никой не можеше да го обвини.

— И така — обърна се той към своите служители. — Какво ще правим с най-непокорните?

— Можем да прехвърлим още сили в Ерусалим, — отвърна неговия заместник — но това ще отслаби позициите ни на други места.

— Трябва да направим каквото можем — каза Пилат.

Когато служителите си тръгнаха Пилат изпрати да повикат осведомителите. Докладваха му, че новия пророк е поел към града.

Пилат потърка брада.

— Изглежда напълно безвреден — добави един от хората.

— В момента може и да е безвреден, — каза Пилат — но ако пристигне в Ерусалим по време на Пасхата едва ли ще е безвреден.

 

Две седмици преди Пасхата пророка пристигна във Витания, град недалеч от Ерусалим. Някои от галилейските му сподвижници имаха приятели във Витания, които горяха от желание да дадат подслон на човека, за когото бяха слушали толкова много.

Но главната причина, поради която бяха дошли във Витания, бе тревогата на пророка от растящото множество, което ги следваше.

— Твърде много са — каза той на Симон. — Твърде много са, Петре.

На лицето му бе изписана твърдост. Очите му бяха хлътнали в орбитите, а устата му рядко мълвяха.

Понякога той се оглеждаше объркано, сякаш не знаеше къде се намира.

До Витания достигна мълва, че римските осведомители са разпитвали за него. Това не го разтревожи. Напротив, той кимна замислено, сякаш доволен.

— Казват, че Пилат си търсел изкупителна жертва — предупреди го Иоан, брата на Яков Заведеев.

— Тогава ще я получи — отвърна пророка.

Веднъж, с двама от учениците си той се приближи към Ерусалим. Ярко жълтите стени на града изглеждаха прекрасни, огрени от следобедните лъчи на слънцето. Стройните кули и по-високите сгради, много от тях декорирани с червеня, синя и жълта мозайка, се виждаха ясно от няколко мили.

Пророкът се върна във Витания.

* * *

Ето там е, а аз се страхувам. Страхувам се от смъртта и се страхувам от проклятието.

Но друг път няма. Няма друг начин да постигна замисленото освен да го изживея.

 

— Скоро ли ще отидем в Ерусалим? — попита го един от учениците му.

— Още не — каза Глогауър. Седеше с изгърбени рамене, обхванал тялото си с ръце, сякаш скован от студ.

 

Два дена преди празника на Пасхата в Ерусалим, пророкът събра хората си във Витфагия, на Елеонския хълм.

— Намерете ми магаре — заръча им той. — Осел. Трябва да изпълня предсказанията сега.

— Така всички ще разберат, че си месия.

— Да.

Пророкът въздъхна.

 

Студена пот се стичаше по челото му. Той я изтри. Вгледа се в лицата на обкръжаващите го. Все още не бе напълно сигурен в тях. Подбирал ги бе според имената им и според техния брой. Сега бяха десет. Другите двама търсеха магарето.

Духаше лек, топъл ветрец. Стояха на тревистия склон над Ерусалим с погледи отправени към Големия храм.

— Юда? — каза Глогауър колебливо.

Имаше един, който се казваше Юда.

— Да, учителю? — каза той. Беше строен хубавец с червени къдрици и интелигентни, но малко невротични очи. Глогауър беше уверен, че е епилептик.

Глогауър погледна замислено Юда Искариотски.

— По-късно ще имам нужда от твоята помощ, — каза му той — когато влезем в Ерусалим.

— Какво трябва да сторя, учителю?

— Да занесеш едно послание на римляните.

— На римляните? — запита Юда объркано. — Защо?

— Трябва да го занесеш на римляните. Не на евреите. Те ще използват камъни, или кол или брадва. Ще ти кажа повече, когато му дойде времето.

Небето потъмня и по него се появиха първите звезди. Стана студено. Глогауър потрепери.

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: universalnoto
Категория: Други
Прочетен: 698657
Постинги: 373
Коментари: 326
Гласове: 231
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031