Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2011 22:34 - Ето Човека - Майкъл Муркок част 14, 15
Автор: universalnoto Категория: Други   
Прочетен: 491 Коментари: 0 Гласове:
0



В синагогата бе прохладно и тихо, миришеше на тамян. Облечен в чиста бяла роба, която Мария му бе дала тази сутрин, той позволи на равините да го въведат в двора. И те, подобно на хората от града, не знаеха какво да правят с него, но поне бяха уверени, че не е обладан от зли духове.

От време на време той се оглеждаше с учудване или опипваше робата с изненада. Почти бе забравил за Мария.

 

— Във всеки един от нас се крие манията за месия, Карл — бе казала веднъж Моника.

Спомените му не бяха вече така пълни, ако това въобще бяха спомени, а не объркана игра на въображението.

— По това време в Галилея е имало десетки месии. Това, че Исус се е превърнал в мит и религия е една историческа случайност…

— Едва ли нещата са толкова прости, Моника.

 

Не бе нещо необичайно за равините да дават убежище на многобройните пророци, които кръстосваха Галилея, стига те да не бяха членове на някоя поставена извън закона секта.

Но този бе по-странен от останалите. Лежеше неподвижно, със замръзнало изражение на лицето, а от очите му, изпълнени с безкрайна мъка, се стичаха сълзи.

 

— Седни, синко — каза равинът. — Какво искаш да ни запиташ?

— Къде е Христос?

Не разбираха езика, на който им говори.

— Гръцки ли е? — запита един, но друг поклати глава.

Той се намръщи и се огледа с помътнял поглед.

— Уморен съм — каза той на техния език.

— Откъде идваш? — запита един от равините.

Той помълча и отвърна:

— Ха-олам хаб-бах…

Те се спогледаха.

— Ха-олам хаб-бах — повториха след него.

 

— Ха-олам хаб-бах. Ха-олам хаз-зех. Светът, който идва и светът, който е.

 

— Носиш ли ни послание? — каза един от равините. Този пророк бе толкова различен, толкова странен, сякаш бе истински пророк. — Послание?

— Не зная — отвърна пророка с пресипнал глас. — Трябва да си почина. Уморен съм. Мръсен съм. Извърших грях.

— Ела. Ще те нахраним и подслоним. Ще ти покажем къде да се изкъпеш и къде да се помолиш.

Слуги донесоха гореща вода и той се изми. Сресаха му брадата и косата и му подрязаха ноктите.

След това, в килията която бяха подготвили за него, му поднесоха богато угощение, но той почти не яде. И леглото със сламен матрак бе твърде меко за него. Отвикнал бе. Но не бе успял да си отдъхне в къщата на Йосиф и затова си полегна.

Спа лошо, често викаше насън, но равините, които слушаха отвън не можаха да разберат онова, което казва.

 

— Последното нещо, което бих си помислила, е че ще изучаваш арамейския, Карл. Нищо чудно, че ти…

 

Карл Глогауър остана в синагогата няколко седмици. Прекарваше времето си в библиотеката, ровеше в пожълтените свитъци търсейки отговора на това, което го измъчваше. Но думите от Заветите, които в много случаи търпяха двояко тълкуване, само го объркваха. Нямаше нищо, за което да се хване, което да му покаже къде е сгрешил.

* * *

Това е комедия. Заслужавам ли такава участ? Няма ли никаква надежда? Никакво решение?

 

Равините се държаха на дистанция от него. Бяха го приели за свят човек. Гордееха се с пребиваването му в синагогата. Бяха уверени, че е избраник на Бога и чакаха търпеливо да им заговори.

Но пророка проговаряше рядко като произнасяше под носа си неразбираеми тиради на техния език примесени с неясни словосъчетания от неговия.

В Назарет хората не говореха почти за нищо друго освен за него. Знаеха, че е някакъв родственик на Йосиф и той с гордост го потвърждаваше. И тъй като Йосиф бе от рода Давидов, смятаха и пророка за потомък на Давид. Всички се съгласиха, че това е важно предзнаменование.

Една събота той се появи в двора на синагогата и седна сред хората, дошли да се помолят.

Човекът, който четеше от свитъка се обърка и започна да го поглежда с крайчеца на окото.

Пророка седеше и слушаше с отсъстващо изражение.

Старейшината на равините, който го гледаше с объркване, даде знак да му предадат свитъка. Едно момче се завтече и постави свитъка в ръцете на пророка.

Пророка изненадано се втренчи в знаците по пергамента. След това изправи рамене и зачете с ясен глас, почти без следа от обичайния акцент. Четеше от книгата на Исаия.

Хората го слушаха с нараснало внимание.

 

„Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите, прати ме да оповестя освобождение на пленниците, и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година“.

И като затвори книгата, върна я на служителя и седна, а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

(Лука 4:12-18)

 

Глогауър преустанови заниманията си със Заветите и започна да излиза по улиците и да заговаря хората. Отнасяха се към него с уважение, често търсеха съвета му, а той се стараеше да им помогне с каквото може.

Не се бе чувствал толкова добре от времето на първите си срещи с Ева.

Но този път бе взел твърдо решение да не губи.

Когато за първи път го поканиха за ръкополагане на болен той отказа, но веднъж, когато по думите на близките прецени, че очевидно се касае за хистерична слепота, той постави ръцете си на челото на болната жена и тя мигновено прогледна.

На следващия ден той видя Мария да пресича пазарния площад, водейки за ръка своето копеле.

Глогауър се обърна и забърза към синагогата.
 

Последваха го, когато напусна Назарет и се отправи към Галилейското езеро. Той бе пременен в бяла ленена роба и пристъпваше с величествено достойнство и грациозност, които подобаваха само на един велик водач, велик пророк, но макар той да смяташе, че ги води, в същност те го подкарваха пред себе си.

На онези, които ги спираха по пътя, те казваха:

— Той е нашият месия.

И вече имаше слухове за чудеса.

 

Моят миг, моята роля, моята съдба. За да преодолея едно изкушение, първо трябва да се поддам на друго. Страх и гордост. Живей в лъжа за да сътвориш истината. Предадох много хора, които ме бяха предали, защото бях предал себе си.

Моника би се възхитила от прагматизма ми сега…

 

Когато срещаше болни той ги съжаляваше и се опитваше да им помогне, защото те го очакваха от него. На повечето не можеше да помогне, но при някой, при които болестта беше психосоматично обусловена, той имаше успех. Те вярваха в неговата сила повече отколкото в своята болест. Така сами му помагаха да ги излекува.

Когато пристигна в Капернаум над петдесет човека го последваха по улиците на града. Вече се бе разчуло, че по някакъв начин е свързан с Иоан Кръстител, който се радваше на значително уважение в Галилея и бе провъзгласен за пророк от фарисеите. Но този човек им се струваше много по-могъщ от Иоан.

Не беше добър оратор, като Кръстителя, но пък можеше да прави чудеса.

Капернаум се простираше край равното като огледало Галилейско езеро, къщите му бяха оградени от китни градини. Рибарски лодки се полюшваха край белия кей, както и няколко по-големи ладии, които го свързваха с другите крайезерни градове.

Макар от всички страни да се издигаха хълмове, самият Капернаум бе построен на равно, закътан между тях. Градът бе тих и като повечето градове в Галилея жителите му бяха знатни хора. Гръцки, римски и египетски търговци си срещаха по улиците му и много от тях имаха тук собствени къщи. Занаятчии, корабостроители, знахари, законоведи и книжници съставяха една просперираща средна класа, защото градът бе на границата между провинциите Галилея, Трахонитис и Сирия и макар сравнително малък, бе важен търговски и транспортен възел.

Странният, смахнат пророк нахлу в града с развени от вятъра поли на бялата роба, следван от многоцветно множество от просяци и богаташи.

Носеше се мълва, че можел да предрича бъдещето, че бил предсказал ареста на Иоан Кръстител от Ирод Антипа и не след дълго това се случило в Перея.

Това бе, което ги впечатляваше. Предсказанията му нямаха общ характер, с неясна терминология и смътен смисъл както на останалите пророци. Говореше за неща, които ще се случат в близкото бъдеще и ги описваше с подробности.

Никой до този момент не знаеше името му. Това му придаваше допълнителна тайнственост, извисяваше го в очите им. Той беше просто пророкът от Назарет, или Назарянина.

Някои твърдяха, че е роднина и дори син на един дърводелец от Назарет, но това можеше да е грешка дължаща се на факта, че думите „магесник“ и „син на дърводелец“ се изписваха с подобни символи.

Имаше дори един слух, според който името му е Исус. Няколко пъти се обръщаха към него с това име, но той отричаше да е неговото или въобще не отговаряше.

Неговите пророчествата не бяха надарени с огъня и логиката на Иоановите и много от изказванията му оставаха неразтълкувани дори от свещенослужителите и книжниците, които идваха да го слушат.

Този човек говореше за Бог, но по странен начин и изглежда като Иоан бе свързан с есеите, защото подобно на тях проповядваше срещу личното облагодетелстване и наричаше човечеството братство.

Но чудесата бяха онова, което ги заинтригуваше най-много, докато го следваха към красивата синагога на Капернаум.

Никой пророк преди него не бе успял да изцели болен или да вникне така добре в грижите на хората. Впечатляваха се повече от неговото умението да съчувства, отколкото от думите му.

Но понякога той се затваряше в себе си и отказваше да говори, унесен в мислите си, и тогава забелязваха колко измъчени са очите му. В такива мигове го оставяха насаме, защото вярваха, че общува с Бога.

Тези периоди ставаха все по-редки и той прекарваше все повече време с болните и онеправданите, стараейки се всячески да им помогне и дори най-мъдрите и заможни хора в Капернаум започнаха да го уважават.

 

Може би най-голямата промяна в него бе, че за първи път в живота си Карл Глогауър бе забравил за съществуването на Карл Глогауър. За първи път в живота си той правеше това, което бе смятал, че е твърде слаб да прави, осъществяваше най-голямата си амбиция, която бе изоставил заедно с психиатрията.

Имаше и още нещо, което осъзнаваше по-скоро инстинктивно, отколкото интелектуално. Най-сетне бе получил възможност едновременно за потвърждение и изкупление на своя живот до момента, когато бе избягал от Иоан Кръстител в пустинята.

Но неговия живот вече нямаше никакво значение. Защото сега той даваше живот на един мит, поколения преди този мит да бъде роден. Той бе завършващ стадий от един духовен цикъл. Уверен бе, че не променя историята, а просто я изпълва със съдържание.

И тъй като винаги бе мислил за Исус като за мит, сега се чувстваше задължен да превърне Исус от произведение на митогенезата в обективна реалност. „Какво значение?“ — се питаше понякога, но бързо отхвърляше въпроса, защото такива въпроси го объркваха, зад тях се криеха клопки, възможност за бягство и поредното себепредаване.

Затова той говореше в синагогата, говореше за един Бог — по-добър, от този за който бяха чували слушателите му, а когато успяваше да си ги припомни, той им разказваше притчи.

Постепенно, необходимостта за разумно оправдание на това, което върши избледня, неговата личност започна да губи очертанията си и да се заменя с друга — която отдаваше все по-голямо и по-голямо значение на ролята, за която е избрана. От всяка гледна точка това бе една „архетипна“ роля. Роля достойна за ученик на Юнг. Тази роля отиваше далеч отвъд простата имитация. Една роля, която трябваше да изпипа до последния детайл.

Карл Глогауър бе открил реалността, която бе търсил. Но това не означаваше, че вече не го разяждат съмнения.

 

И в синагогата имаше човек хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас: Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий. Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бясът, като го повали насред, излезе него, без да го повреди никак. И всички се смаяха, и разговаряха си по между си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат? И слуха се разнесе за него по всичките околни места.

(Лука 4: 33–37)

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: universalnoto
Категория: Други
Прочетен: 698582
Постинги: 373
Коментари: 326
Гласове: 231
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031