Китайските бойни изкуства са внесени в Европа още през Средновековието от българите и други конни народи от Изтока.
Свидетелсва за владеенето на бойни изкуства от българските бойци има. Проф. Божидар Димитров например цитираше арабски източници, в които се казва, че един български боец можел да се бие без оръжие с голи ръце срещу десетина души.
В руския богатирски епос (а богатирите са руска заемка от българските багатури)  за се описва силата(ци) и нейния източник - земята, според източните бойни изкуства източника на сила(ци) е земята - опората на боеца. Така богатирът черпел сила от земята, а не от храната.
Идентично описание на източника на сила има още в старогръцката митология. Антей например черпел сила си от земята. Вероятно митът е роден от сблъсъка на древногръцките борци с ранни майстори на източни бойни изкуства в Европа, вероятно пак от степните конници.
Китайското понятие ци означава съд, инструмент. Във китайската философия обаче се използва в смисъл на материя. Обаче освен материя означава и енергия.(а на Запад връзката между материя и енергия ще открие Айнщайн след няколко хилядолетия!)
Така се използва като понятие в китайските бойни изкуства.
В японските бойни изкуства и философия се ползва понятието ки(букв. - дърво), тъй като в китайската метафизика първоелементът е дърво. В китайската метафизика подобно на Аристотеловата мета физика материята се състои от няколко елемента.
Китайските елементи са дърво, огън, земя, метал, вода,
Аристотеловите са огън, въздух, вода, земя,( и квинтесенцията - петия елемент, който разделя природата на две различни сфери - земна и небесна.)
В християнска Европа, а в България след покръстването. Философията на бойните изкуства трябвало да се съобразява с догмите на църквата. Така бойните изкуства и ци се християнизират. Така ци, чието основно значение е съд, се представя като съдът (чашата-Грааала - древния йероглиф на ци ) в която е събрана христовата сила.(Същият знак се използва в глаголицата от Кирил и Методи за буквата "ци" четена като буква ц - доказателсво че китайските понятия и бойни изкуства са били познати на старите българи)
Освен това ци се използва като понятие и в китайската медицина -  лечителски изкуства. От тук и легендата за лечителската сила на Граала, всъщност ци.
Въпреки това бойните изкуства се практикували апокрифно, за да не бъдат обвинени в ерес.
Граалът заминава на Запад.
Първото което прави впечатление, е че легендите за Граала имат рицарски, а не друг например църковен произход. А рицарите са воинско съсловие. На Запад легендите са Граала се раждат след първите кръстоносни походи, когато рицарите минаващи през Балканите видели уменията на българските си колеги - българските бойци. Така те пожелали д асе научат и така Граалът ци - бойните изкуства навлизат нелегално сред западните рицари.
Друг източник на бойните изкуства и лечителски изкуства сред западняците били богомилите, които освен своята ерес разпространявали и тези изкуства от България. Например богомилската(катарска, албигорийска) крепост Монсегюр влиза в гегендите за Граала.
Така в популярния фолклор се поражда легентата за Граала, а всъщност става дума за китайското учение за ци.
Това обяснява липсата на Граала в християнските предания от по-ранните векове. Това са рицарски легенди създадени от научилите китайски бойни изкуства от българите рицари.