Лъжат ни, че може да се създаде термоядрен реактор и това ще реши енергийният проблем на бъдещето. Това е измама, която отклонява търсенето на решение на енергийния проблем в погрешна посока.

Термоядрените реактори губят повече енергия отколкото получават. Това е, защото термоядрената реакция протича при изключително висока температура. При бързата реакция, термоядрения взрив изстиването на реагиращото вещество е малко, защото загубите на топлина са малки. Реакцията протича мигновено и то няма време да изстине. При бавната постепенна реакция загубите на топлина са големи, тъй като силно нагрятата плазма излъчва топлина. Така КПД на реактора пада и той гълта повече енергия за нагряване, от колкото се получава от реакцията.
Бавна реакция може да протича само при голямо количество вещество като в звездите, където в голямата маса загубите на енергия са по-малки от получената при реакцията енергия.
Така термодинамика показва, че термоядрен реактор не може да се направи.
Освен това от термоядрените бомби е известно, че ефективността на термоядрената реакция се увеличава с количеството на реагиращото вещество. При по-големите бомби се получава повече топлинна енергия и по малко радиация. Колкото по-малко е количеството на реагиращото вещество толкова повече радиация се освобождава и топлината е по-малко. Просто при по-малко реагиращо вещество много от получените при реакцията частици не реагират с други поради малкото количество и се губят в околната среда като радиация. Това се използва за направата на неутронни бомби.
При по-голямо количество тези частици влизат в реакция и КПД на термоядрената реакция се увеличава.
Това означава, че и проектите да термоядрен реактор с микро взривове запалвани от лазер или електронен сноп са измама. Тъй като при тези микро взривове ще се получат неутрони, радиация и твърде малко топлина. Забележете тези микро взривове са много по-малки от неутронната бомба, която е с нисък КПД. Така че, физиците много добре знаят, че такъв реактор не може да се получи.
Блъфът термоядрена енергия поглъща големи средства за финансиране на фалшивите термоядрени проекти. Той се поддържа от енергийните монополи, които целят отклонява и заблуждаване на хората с празна надежда за бъдещо решение на енергийния проблем с термоядрена енергия и отклоняват търсения на решение от свободната енергия, която е единственото решение на проблема. А свободната енергия е известна от поне 30те години на миналия век. Никола Тесла прави електромобил захранван със свободна енергия.

“С подкрепата на компаниите Pierce-Arrow Co. and General Electric през 1931 Тесла свалил бензиновия двигател от новият автомобил на фирмата "Pierce-Arrow" и го заменил със стандартен електромотор за променлив ток с мощност 80 к.с. (1800 об/мин) без нито един от традиционно известните външни източници да захранване.

После купил от местния магазин за радиочасти 12 електронни лампи, няколко проводника, шепа резистори и събрал всичките тези придобивки в кутия с дължина 60 см, ширина 30 см и височина 15 см с две стърчащи навън пръчки с дължина 7,5 см. Закрепвайки кутийката зад седалката на шофьора, той издърпал пръчките и обявил: “Сега имаме енергия”. След това той карал колата една седмица със скорост до 150 км/ч."

Асинхронните електромотори може да работят и с много висока честота на напрежението, защото при тях винаги роторът изостава от магнитното поле на статора - така дори с увеличаване на честотата и съответно увеличаване на скоростта на въртене на магнитното поле в мотора, той ще може да работи
нормално - роторът следва полето колкото и бързо да се върти то.
Това решава проблема с възстановката на електромобила на Тесла:

Предполага се, че кутията на Тесла(същата коятo монтирал в електромобила си) е съдържала осцилатор свързан с диполна антена, която излъчвала вълни, на които полувълната/половината им дължина е по-дълга от самата кутия. Те се отразявали от стените й(метални, но може и с мрежа от проводници - отражателна решетка) и се скъсявали  по квантовата механика и енергията им се увеличава( до Минималната енергия на кванта - вълна-частица в ограничено пространство, по-ниски стойности на енегията от нея са невъзможни - уравнение на Шрьодингер - минимална възможна стойност на енергията на кванта!) заедно със честотата и са се приемали от друга антена за увеличената честота, където се е получавал високочестотен ток, който може да cе  изправя с токоизправител. Това може да се обясни и с принципа на неопределеност на Хайзенберг като при намаляване на пространствената неопределеност c намаляването на пространството, в което е ограничена вълната частица, се увеличава пропорционално неопределеността на импулса й и съответно енергията й.

За конкретната схема може само да се гадае.

Може да се предположи, че е използвал рамкова/диполна антена свързана с двулампови осцилатори за 2,2-3м вълни(ок.100 МХц) синхронизирани вероятно с индуктивна връзка(или един осцилатор, а останалите лампи служели за усилване) - съответна дължина на антената 1,1-1,5м, поради правоъгълните очертания на кутията и по-висока ефективност. Вълните са се скъсявали до 30см (ширина на затвореното пространство 15см - 1/2 дължина на вълната) приемните антени/диполи са били с дължина 15см - предполага се, че за повишаване ефективността е използвал няколко приемни антени!
 За пояснение в двуламповият осцилатор няма кондензатори - замества го капацитетът м/у електродите на електронната лампа.
Днешните полупроводникови прибори - транзистори предлагат и по-добри възможности от някогашните лампи.
Самозахранването на електромобила ставало вероятно с акумулатор и динамо свързано към трансмисията! Ако пък задвижим с асинхронния мотор генератор за прав ток или променлив 50Хц ще имаме ефективен комутатор (преобразувател) за високи мощности - максималната мощност на вакуумна лампа е 1кВт!