Постинг
23.10.2011 12:48 -
Проблемът на комунистическата система е, че не е комунистическа.
Тъй като някои казват, че Кадафи бил комунист.
Кадафи не беше комунист. Той прилагаше система средна между комунизъм и капитализъм. Такава икономическа система ни е позната от италианските фашисти и германските националсоциалисти. А тях ги считат за капиталистически системи с някакви социални добавки, но капиталистически. Следователно при Кадафи си беше капитализъм не по-добър от този в Саудистка Арабия или Кувейт.
В Китай също системата от 1977 насам не е комунистическа. Тя е синтез от социализъм и капитализъм. В нея важна роля играе частния капитал. И тук виждаме същата система капитализъм, която прилагат Хитлер и Мусолини.
Kитайците я използват за да постигнат две цели. Да могат представителите на партийната класа да забогатеят и в същото време да не бъде ограбена държавата им като в бившия СССР и соцстрани от Източна Европа.
Китай е част от световната капиталистическа система и носи големи печалби на западните компании, като им дава евтина работна ръка и суровини. По-голямата част от печалбите от китайското производство и стоки отиват е джобовете на западните капиталисти. Така че съвременен Китай е творение и придатък на западния капитализъм и ако някои разчита Китай да противостои на капитализма и на Запада, се заблуждава. Те са едно, една система.
Проблемът на комунистическата система е, че не е комунистическа.
Комунизмът е безкласово общество, където всички са равни. Как е при комунистическата система.
Класи има и някои са по-равни от останалите.
Тази комунистическа система изобщо не е комунистическа. Тя е познатата ти от илюминатите Нов световен ред или "ред на любовта".
Управлението е в ръцете на котерийна върхушка, която се стреми да направи властта си вечна.(Точно илюминатите са котерия стремяща се към власт)
Олигархията разчита, че социалната система няма да поражда социално недоволство и съпротива срещу властта. С други думи - хляб и зрелища.
Проблемът на тази система е че управлението е в ръцете на некадърни, се вземат възможно по некадърни за да са лоялни към котерията, която ги държи. Иначе не биха ги търпели с тяхната некадърност на важни постове.
Така "комунистическата" система сама си реже клона на който седи, защото некадърното ръководство води всичко към провал. Икономика, политика, наука и техника - всичко. Така изоставането и упадъка на "комунизма" са неизбежен процес.
При капитализма е друга, тъй като тук властта се основава на собствеността, а не на постовете. Така капиталистът, който е собственик, може да назначи, наеме кадърни, способни хора на съответните постове и така капитализмът не страда така от некадърно ръководство като "комунизма".
Пост"комунистическия" капитализъм, обаче е по-нескопосан от западния капитализъм, защото все пак западните капиталисти са по-способни от нашите. Те са на по-високо интелектуално ниво, тъй като пост"комунистическата" капиталистическа класа е продукт на олигархията, котерията, която е продукт на отрицателна селекция: "Колкото по-некадърни, толкова по-добре."
(Това е в разрез с възгледите на социализма, който предвиждал управлението да се повери на мъдрите. - например при социалните утопии на Платон, Мор и др.)
Така виждаме, че падането на илюминатската "комунистическа" система е закономерно и неизбежно.
Днес комунистически системи са останали само в две страни:
Куба, където системата се поддържа от Русия - КГБ, като се разчита тя да спре проникването на американско влияние в страната и запазването й като руска база в близост до САЩ, пред портите на САЩ.
КНДР, където системата се поддържа от Китай (и Русия) за да служи като буфер срещу американците в Южна Корея. Китай предпочита войските и базите на САЩ и съюзниците му да са по-далеч от границата му. Така КНДР е буфер, китайски аванпост срещу американските сили. Донякъде и Русия е доволна от отдалечаването на САЩ от Владивосток, но основния поддръжник на КНДР е КНР.
Така виждаме, че комунистическата система се запазена в тези страни само от военнополитически стратегически интереси.
А също така виждаме, че борба между системите няма и никога не е имало,
а само икономически интереси - борба са ресурси и пазари.
САЩ воюваха срещу Ирак, Кадафи и други страни богати на петрол, но не закачаха комунистическите Куба и КНДР, които са бедни и нямат ресурси. Така нападнаха Садам, който всъщност нямаше оръжие за масово поразяване и вдигнаха олелия за иранската ядрена програма, докато в същото време не закачиха КНДР, която правеше атомни бомби.
С други думи Студената война не е свършила с падането на комунизма, защото целта бяха и са ресурсите на тези страни, а не системата. Войната няма свърши докато не бъдат завладени всичките ресурси.
Кадафи не беше комунист. Той прилагаше система средна между комунизъм и капитализъм. Такава икономическа система ни е позната от италианските фашисти и германските националсоциалисти. А тях ги считат за капиталистически системи с някакви социални добавки, но капиталистически. Следователно при Кадафи си беше капитализъм не по-добър от този в Саудистка Арабия или Кувейт.
В Китай също системата от 1977 насам не е комунистическа. Тя е синтез от социализъм и капитализъм. В нея важна роля играе частния капитал. И тук виждаме същата система капитализъм, която прилагат Хитлер и Мусолини.
Kитайците я използват за да постигнат две цели. Да могат представителите на партийната класа да забогатеят и в същото време да не бъде ограбена държавата им като в бившия СССР и соцстрани от Източна Европа.
Китай е част от световната капиталистическа система и носи големи печалби на западните компании, като им дава евтина работна ръка и суровини. По-голямата част от печалбите от китайското производство и стоки отиват е джобовете на западните капиталисти. Така че съвременен Китай е творение и придатък на западния капитализъм и ако някои разчита Китай да противостои на капитализма и на Запада, се заблуждава. Те са едно, една система.
Проблемът на комунистическата система е, че не е комунистическа.
Комунизмът е безкласово общество, където всички са равни. Как е при комунистическата система.
Класи има и някои са по-равни от останалите.
Тази комунистическа система изобщо не е комунистическа. Тя е познатата ти от илюминатите Нов световен ред или "ред на любовта".
Управлението е в ръцете на котерийна върхушка, която се стреми да направи властта си вечна.(Точно илюминатите са котерия стремяща се към власт)
Олигархията разчита, че социалната система няма да поражда социално недоволство и съпротива срещу властта. С други думи - хляб и зрелища.
Проблемът на тази система е че управлението е в ръцете на некадърни, се вземат възможно по некадърни за да са лоялни към котерията, която ги държи. Иначе не биха ги търпели с тяхната некадърност на важни постове.
Така "комунистическата" система сама си реже клона на който седи, защото некадърното ръководство води всичко към провал. Икономика, политика, наука и техника - всичко. Така изоставането и упадъка на "комунизма" са неизбежен процес.
При капитализма е друга, тъй като тук властта се основава на собствеността, а не на постовете. Така капиталистът, който е собственик, може да назначи, наеме кадърни, способни хора на съответните постове и така капитализмът не страда така от некадърно ръководство като "комунизма".
Пост"комунистическия" капитализъм, обаче е по-нескопосан от западния капитализъм, защото все пак западните капиталисти са по-способни от нашите. Те са на по-високо интелектуално ниво, тъй като пост"комунистическата" капиталистическа класа е продукт на олигархията, котерията, която е продукт на отрицателна селекция: "Колкото по-некадърни, толкова по-добре."
(Това е в разрез с възгледите на социализма, който предвиждал управлението да се повери на мъдрите. - например при социалните утопии на Платон, Мор и др.)
Така виждаме, че падането на илюминатската "комунистическа" система е закономерно и неизбежно.
Днес комунистически системи са останали само в две страни:
Куба, където системата се поддържа от Русия - КГБ, като се разчита тя да спре проникването на американско влияние в страната и запазването й като руска база в близост до САЩ, пред портите на САЩ.
КНДР, където системата се поддържа от Китай (и Русия) за да служи като буфер срещу американците в Южна Корея. Китай предпочита войските и базите на САЩ и съюзниците му да са по-далеч от границата му. Така КНДР е буфер, китайски аванпост срещу американските сили. Донякъде и Русия е доволна от отдалечаването на САЩ от Владивосток, но основния поддръжник на КНДР е КНР.
Така виждаме, че комунистическата система се запазена в тези страни само от военнополитически стратегически интереси.
А също така виждаме, че борба между системите няма и никога не е имало,
а само икономически интереси - борба са ресурси и пазари.
САЩ воюваха срещу Ирак, Кадафи и други страни богати на петрол, но не закачаха комунистическите Куба и КНДР, които са бедни и нямат ресурси. Така нападнаха Садам, който всъщност нямаше оръжие за масово поразяване и вдигнаха олелия за иранската ядрена програма, докато в същото време не закачиха КНДР, която правеше атомни бомби.
С други думи Студената война не е свършила с падането на комунизма, защото целта бяха и са ресурсите на тези страни, а не системата. Войната няма свърши докато не бъдат завладени всичките ресурси.
Гърците отдавна искат комунизъм. Сега е ...
Руският Държавен архив разкри, че легенд...
Руският Държавен архив разкри, че легенд...
Руският Държавен архив разкри, че легенд...
Руският Държавен архив разкри, че легенд...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.