Това е отговор на въпроса за атомния гравитомагнитен тип звездолетни двигатели.
http://zahariada.blog.bg/technology/2011/04/21/iran-shte-praviat-quot-letiashti-chinii-quot.733479
Накратко: за да се преодолее пространството като заобиколим естественото ограничение на скоростта до тази на светлината е нужно то да се изкриви.
Това става с помощта на гравитомагнитно поле - гравитационно поле, което се създава от движеща се, тук въртяща, се маса/енергия.
За да се получи изкривяване са нужни големи скорости и енергия.
Някои физици предлагат кръгов поток от заредени частици в нещо като ускорител.
Предлагания тип двигатели с въртящ се поток заредени частици, обаче има следните проблеми за осъществяване.
За постигане на високи енергии обикновено са нужни голени и тежки ускорители.
Йонните гравитомагнитни двигатели ускорители са с малка плътност на веществото-заредените частици, които ускоряват. Това се дължи и на отблъскването между едноименните  заряди и на проблемите с натрупването на големи заряди в ускорителя.
За това този тип устройства не могат да се превърнат в гравитомагнитни двигатели.
Плазмените гравитомагнитни двигатели ускорители - устройството им е подобно на термоядрените експериментални установки от типа стелатор и токамак - с тороиден плазмен поток - проектантите им дори предлагат комбинирано използване като термоядрен реактор и плазмен гравитомагнитен двигател. Те работят с плазма и за това могат да работят с по-високи плътности на веществото. Но имат сериозен недостатък. Докато йонните установки могат да ускоряват частиците до скорости близки до светлинната, то плазмените не могат да ускорят плазмата до релавистични скорости. Това не е в техническите им възможности. Ускоряването на плазмата е различно от това на заредените частици или йони, за това плазмата не може да ускори до  толкова високи скорости, дори в най-добрите електромагнитни устройства.
Остават светлинните гравитомагнитни двигатели, които използват оптични системи с обикалящи в кръг светлинни лъчи. Те могат да концентрират голямо количество светлинна енергия. А и скоростта й е светлинна.
Източник на светлинна енергия за захранването им са мощни лазери.
Така светлинните гравитомагнитни двигатели са най-перспективните и могат да постигнат целта - изкривяване на пространството за космически полети до други звезди.

Гравитомагнитни двигатели за космически кораби със свръхпроводници също са невъзможни.
Свръхпроводниците имат граница на възможностите си, а тук става дума за огромна енергия. Така че никаква електротехника дори със свръхпроводници не може да достигне тези енергии. Само оптиката и лазерите биха могли да решат въпроса.